Робер Мерл - Уикенд в Зюидкот

— Така ли?

— Да, ще си опита късмета. Когато дойдат фрицовете, смята да се облече цивилен и да се укрие в някоя ферма.

— Кога тръгва?

— Веднага. Преди малко се сбогувахме.

— А пилето — добави Пиерсон с усмивка — е прощалният подарък. Дери много съжаляваше, че теб те няма.

Майа се бе навел над канчето и не вдигна глава.

— Не е вярно — каза той с равен глас. — Никак не е съжалявал. Пука му на него.

— Защо говориш така?

— Защото е истина.

— Не вярвам.

— Аз пък вярвам. И доказателството е, че на мен също не ми пука.

Замълчаха, после Пиерсон продължи:

— Пино също ни напуска.

— Какво? — Майа изведнъж спря да яде. — И тоя ли?

— Срещнал е момчета от своя край. Ще остане с тях.

— Тарикат.

Гласът му бе отпаднал, говореше машинално, без всякакъв гняв. Някаква сянка му затули внезапно светлината. Той изправи глава.

— Ама ти още ли си тук, абате? — каза Александър.

И в същия момент забеляза Майа.

— Аха, той бил тук, копелето му с копеле! Той бил тук, дяволското му копеле! Той бил тук, копелдакът му, сатана, изтърсак!

Пиерсон обърна глава настрани с вид на познавач:

— Не е лошо! — каза той с кроткия си глас. — Не е лошо! Още мъничко замах, може би…

Александър погледна Майа и гневът му се стопи.

— Но какво ти е? Одраскал си се? И суратът ти е един! Какво става с тебе?

— Нищо — отвърна Майа.

И изведнъж се развика:

— Нищо! Чуваш ли! Нищо!

— Добре, добре — каза Александър. — Никой не те насилва да говориш. Но за бога! Какво те прихвана, та закъсняваш цял час? Мислехме те за убит. Кажи, дявол да го вземе, отговори, де!

И след малко добави:

— Отговори, като те питат.

— Ям.

— Аха — кимна Александър.

Той остави баката на земята, до краката си, запали цигара и демонстративно обърна гръб на Майа.

— Значи така, абате. Ако е за солени думички, ти си страшно либерален.

— Приспособявам се.

— И към мръсните историйки също, а?

— Приспособявам се — повтори Пиерсон със своята усмивка на девственица.

— Всички кюрета ли са такива сега? Или ти си нещо по-специално?

— Има ги и от двата вида.

— Йезуит!

— Странно — отвърна Пиерсон, — наричаш ме „йезуит“ тъкмо когато казвам истината.

Александър се въртеше около Майа като квачка, разтревожена за болното си пиленце.

— За бога, седни! — каза Майа, без да изправи глава.

Александър седна, постави длани на коленете си и изпъчи гърди.

— Значи така! — каза той. — Господинът закъснява цял час. Чупи се, като му е ред за съдовете. А когато благоволява да се върне, господинът ме наругава!

Мина половин минута, преди Александър да отвори наново уста.

— Не искаш ли да ти направя едно кафе?

— Не.

— А искаш ли вино?

— Да, ако обичаш.

Александър отиде да вземе канчето си, изплакна го в баката с вода, напълни го и го подаде на Майа. Майа го изпи на един дъх. Александър изплакна канчето и го закачи отново на вратата на фургона.

— Ще ти направя все пак едно кафе.

Той постави малко дърва върху жарта и като коленичи с един крак на земята, започна да раздухва огъня. Наоколо му се разлетя пепел и той се закашля.

— Александър — каза Майа, — готино копеле си ти.

Александър изправи глава и го изгледа учудено.

— Готино копеле ли? — изръмжа той. — Какво те прихваща? Да не си откачил? Готино копеле? Готино копеле? Абе, я се махай с твойто готино копеле!

Той продължи да раздухва огъня. Къдравата му брада докосваше земята.

— Знаеш ли, че Дери ни напуска?

— Да.

— И Пино. Горкият Пино, беше много притеснен, додето ми го каже. Смелчага е Пино и това е. С картечницата!… Аз си харесвах Пино, приличаше ми на герой от рисувано филмче.

Майа изправи глава.

— Остави ме на мира с тоя Пино и неговата картечница, моля те!

— Добре де — каза Александър.

— Ама, за бога! — добави той ядосано. — Нищо ли нямам право да кажа вече?

— За мене ще има ли кафе? — попита Пиерсон. — Бих пийнал още една чашка.

— След десет минути, абате. Ще направя и за трима ни.

— Добре — каза Пиерсон и стана. — В това време аз ще отида да науча някоя новина.

Александър се обърна и се усмихна.

— Ха така. И тоя път гледай да разбереш точно в колко часа пристигат фрицовете.

— Точно до минутката — отвърна Пиерсон през рамо.

Майа стана и се премести на мястото на Пиерсон. Александър раздухваше огъня. От време на време той поглеждаше приятеля си. Майа седеше неподвижно, поставил лакти на колене. Не пушеше. Гледаше право пред себе си с празен поглед.