Робер Мерл - Островът

Пърсел започна с обичайните учтиви приказки за времето, риболова и реколтата. Бейкър и Джонс седнаха зад него, предварително примирени с дългото и неразбираемо за тях бръщолевене. Докато Пърсел говореше, Меани седна срещу него, отдясно на Тетаити. Сложил лакти на коленете си, кръстосвайки и разделяйки пръсти, той бе навел глава, с устремен в земята поглед. Оу и Тими застанаха отляво на Тетаити, но малко по-назад. А Меоро и Кори, свързани с тясно приятелство откато Кори едва не уби Меоро на борда на „Блосом“, си останаха на прага на колибата, дето бяха седнали, с провиснали навън крака.

— Тетаити — каза най-после Пърсел, — става нещо много сериозно. Уили, Ропати и аз напуснахме събранието на пеританите.

Тетаити кимна леко. Това значеше: „Това доверително съобщение е чест за мене.“ Беше учтивост, с която все пак се спазваше разстоянието помежду им. Внимателният му поглед зад тежките клепачи не се отделяше от Адамо, без да проявява обаче нетърпение за повече подробности.

— Събранието реши да разпредели земите — заговори отново Пърсел. — Подялбата е несправедлива, затова ние напуснахме.

Тетаити продължаваше да мълчи. Лицето му не изразяваше нито любопитство, нито учудване.

— Събранието — изрече на един дъх Пърсел — реши да раздели земята на девет дяла, вместо на петнадесет.

Не отделяше поглед от Тетаити и по-скоро долови, отколкото видя вълнението между таитяните. Нищо определено — нито възклицание, нито мръдване. Само внезапно напрежение. И самият Тетаити не мръдна, само очите му станаха по-твърди.

— Скелетът — продължи Пърсел — предлага таитяните да обработват земите на пеританите, като им се заплаща в натура.

Тетаити се изсмя подигравателно и нищо повече.

— Това предложение е оскърбително — каза Оу, като скочи. — Ние не сме слуги на пеританите.

Оу беше висок и як, с простодушно лице. Почти никога не отваряше уста и оставяше на Тими грижата да изказва мнението му. Обаждането му изненада всички, дотолкова го смятаха неспособен да говори пред хората. Зачакаха не без любопитство какво ще каже по-нататък. Но това беше всичко. Двете произнесени изречения бяха изчерпали цялото му красноречие. Сам той, докато сядаше на мястото си, се засрами, че е заговорил пръв, и то за да се изкаже толкова зле. Знаеше, че не притежава поетически дар, а в Таити това е първата добродетел на общественика.

— Думата ти е права, Оу — заяви Пърсел. — Предложението е оскърбително. Повторих го, само защото Скелетът го бе направил. Но аз идвам да направя друго предложение.

Той протегна двете си ръце, за да включи Джонс и Бейкър.

— Предлагам да споделим с вас нашите три дяла.

Последва мълчание. Най-после Тетаити отвори уста:

— Не е справедливо — каза той с плътния си, дълбок глас. — Уили, Ропати и Адамо са трима. Ние, таитяните, сме шестима. Ще имаме три дяла за девет души, а те ще имат шест дяла за шест души.

Нито дума за благодарност към Пърсел. Млъкна, сякаш чакаше ново предложение. Тъй като и Пърсел мълчеше, настъпи кратка неловкост.

Меоро се отдели от Кори, стана, клекна до Тетаити и вдигна поглед към него, сякаш иска думата. Имаше едро, весело и откровено кръгло лице.

Тетаити спусна тежките си клепачи в знак на съгласие.

— Ти, Адамо — заяви Меоро като се поизправи, — и ти, Уили, както и ти, Ропати, нямате студена кръв. Великодушно беше да кажете: даваме ви трите си дяла. Вашето предложение ми е много приятно. Но Тетаити каза право: не е справедливо. Защо Скелетът ще има повече земя от Адамо, Ропати или Меоро? — продължи той като сложи едрата си ръка върху четвъртития си гръден кош. — Не, не е справедливо.

Говорил бе с голямо увлечение и си пое дъх, сякаш се бе запъхтял.

— В Таити — добави той — щом някой главатар извърши несправедливост, всички отиват при него и му казват: „Ти направи нещо, което не биваше да правиш. Сега ще го оправиш.“ Чакат един месец. Ако дотогава главатарят не оправи грешката си, двама души отиват нощем и забиват копие във вратата на хижата му. След това чакат още един месец. Ако и след тоя месец главатарят не направи нищо, обграждат нощем хижата му, подпалват я, а като излезе го убиват.

— Ами ако главатарят има приятели? — запита след малко Пърсел.

— Ако не са се отказали от него, убиват и тях.

— Ами ако главатарят има много приятели и те започнат да се отбраняват?

— Тогава започва война.

— А как се прекратява войната?

— Като убият главатаря и всичките му приятели.