Робер Мерл - Денят не съмва за нас

За тях отговаря дребен брюнет с живи очи. Питам го как действат и той започва, изпълнен предварително със съмнения. Има защо. Не разбирам абсолютно нищо от обясненията му. Докато го слушам все по-разсеяно, погледът му бяга от пулт на пулт и забелязвам, че на всеки от трите пулта е залепена снимка с красиво женско лице.

— Кое от устройствата избрахте за водещо?

— Средното.

— Така ли? И защо точно него?

— Защото е най-красивото — отговаря той с почти нежна усмивка.

Тази сутрин Льогийу ме посрещна в лазарета с думите:

— Добър ден, докторе, току-що дойде един пациент. Лонжрон — електротехника. Иска да му направите пълни изследвания.

— Пълни изследвания ли?

— Да, точно така каза!

— И по какъв случай?

— Не пожела да ми каже. Изглеждаше разтревожен.

— Сега пък разтревожен. Странно е, че изпада в такива състояния няколко дни преди завръщането. Кога ще мине пак?

— Всеки миг.

Засядам пред книжата си, но не задълго. Човекът се появява почти веднага. Той е дребен, слаб и наистина изглежда напрегнат.

— Добър ден, Лонжрон. Както разбирам, искате да ви направим пълни изследвания.

— Да, докторе.

— Но нали са ви направили на сушата. Това е задължително. Няма начин да не сте минали. И нищо не са ви открили, щом сте на подводницата. Боли ли ви някъде?

— Не, докторе.

— Тогава какво ви тревожи?

— Ами — започва той и спира. Поглежда към Льогийу, който, без да покаже, че е разбрал, без дори да погледне към мен, по най-естествен начин и с много зает вид отива в изолационното, където, разбира се, няма никаква работа. Морван навярно спи, защото не го виждам наоколо.

— Докторе, искам да ви кажа… — започва отново Лонжрон след известно мълчание.

Но пак не може да се реши и остава със затворена уста, мига често, лицето му е пребледняло и изглежда толкова разтревожен, че ме е страх да не припадне.

— Седнете — казвам му аз, — сега ще ви донеса чаша вода.

Той изпива водата на един дъх и си възвръща цвета на лицето. Преглъща шумно. Когато най-сетне отваря уста, гласът му е глух.

— Докторе, страхувам се, че ставам импотентен, това е.

Усмихвам се.

— Защо мислите така?

— От една седмица нощем нямам ерекции.

— А до преди една седмица имахте, така ли?

— Да.

— Колко?

— Три или четири.

— И какво правехте в такъв случай?

Въпреки че задавам въпроса си възможно най-неутрално и почти разсеяно, той се обърква и повтаря:

— Какво правя ли?

— Да, какво правите?

— Ами — отговаря с мъка той — продължавам я.

Льогийу има право: Лонжрон се изразява добре. Това „продължаване“ е цяла находка.

— С ръка ли продължавате ерекцията си?

— Да.

— До оргазъм ли?

— Да.

Първото „да“ е тихо, второто е почти като въздишка.

— И къде е проблемът? — питам аз.

Лонжрон ме гледа. Моята безучастност явно му се струва почти скандална:

— Как къде е проблемът? Проблемът е, че се чувствам виновен.

— Защо? — веднага питам аз.

— Как защо? — отново преглъща той.

— Вижте, Лонжрон, не повтаряйте непрекъснато въпросите ми. Отговорете.

— Да, докторе. Извинете.

— Няма какво да се извинявате. Обяснете ми по-добре защо се усещате виновен.

— Ами, докторе, онанизмът е перверзно сексуално поведение.

— Католик ли сте?

— Не, докторе.

— Добре, кажете ми честно откъде прочетохте този прекрасен израз.

— В медицинската енциклопедия.

— Съжалявам, че там е написано такова нещо. То е напълно безсмислено за един лекар. Дори звучи идиотски. Медицинската енциклопедия сигурно е причинила зло на доста хора с тази идиотска фраза. Вас например ви е накарала да изпитвате чувство за вина. Женен ли сте, Лонжрон?

— Да.

— И когато се върнете от рейса, се страхувате, че няма да успеете да обладаете жена си, така ли?

— Да, така, така е… Когато се замисля за това, нощем се стряскам целият в студена пот. Голяма паника ме гони.

— И имате угризения?

— Да.

— По отношение на жена си също, нали?

— Да.

— Защо?

— Защото мастурбацията според мен ме унижава в нейните очи.

— Унижава ви, защото в главата ви е влязло, че това е „перверзно сексуално поведение“.

— А не е ли вярно?

— Глупости. Знаете ли какво е перверзия, Лонжрон? Това е вкусът към злото. Да не мислите, че юношите, самотните хора, затворниците и изобщо мъжете, лишени от жена, мастурбират от вкус към злото? Правят го, за да задоволят една необходимост. И толкоз.

— Много ще ми олекне, ако можех и аз да мисля така, докторе.