Робер Мерл - Денят не съмва за нас

— Извън органичната форма, благодарение на която е съществувал?

— Да, разбира се! — отговаря Льогийу. — Освен това са необходими милиарди чудеса, за да се превърнат в безсмъртни души милиарди мъртъвци. Някой вярващ ще ви каже, че не е невъзможно.

— За вярата няма нищо невъзможно. Това дори е нейната същност.

Понеже той мълчи, аз отново се обаждам:

— Не разказвайте за този наш разговор. Не ми се иска да решат, че се занимавам с атеистична пропаганда.

— А поповете си правят пропаганда, нали! — възвръща изведнъж антиклерикализма си Льогийу.

— Те вярват, че знаят истината.

— А вие не вярвате ли, че знаете истината?

— Малки частици от нея, от време на време огрени от проблясъци на разума.

Льогийу изглежда доста разочарован: вероятно моята философия не му изглежда много утешителна.

Трябва да се върна дванайсет години назад, когато бях в първи курс, за да си припомня подобен разговор с приятели. Само младите сериозно разискват отвъдния живот. На трийсет години изборът е вече направен. Някои са вярващи, други атеисти. Въпросът вече не се разисква. Ако реша да разговарям на тази тема с някой от офицерите — изключвам, разбира се, двамата курсанти, — всеки би го приел за лош вкус и ще се измъкне от отговора, независимо дали е вярващ или не.

А всъщност няма по-подходящо място от подводницата, където човек може да разсъждава за смъртта и за безсмъртието. Нашият живот тук е почти манастирски. Има ли някъде по-дебели стени и по-суров устав? След като изпълним задълженията си за деня, какво друго ни остава, освен да се пръснем по килиите си и да се отдадем на размисъл за спасението на душите ни? Да, но какво спасение?

Естествено не с пашата бих повел подобен разговор: той е вярващ католик и участва в молитвените събрания на Бекер неделя сутрин.

Но когато го срещам в каюткомпанията на чай, се възползвам от положението си на любознателен слон, за да му задам няколко простодушни и затруднителни въпроса:

— Капитане, откъде сме сигурни, че никоя подводница не ни е засякла през този рейс?

— Не можем да бъдем сигурни. Само се надяваме.

— Представете си, че неприятелят притежава по-безшумна подводница от нашата и средствата й за наблюдение са по-съвършени: тя би могла да се приближи до нас, да идентифицира нашата акустична характеристика и да се измъкне, без дори да я забележим.

— Подобно нещо би ме учудило — отговаря капитанът и сините му очи ме наблюдават над чашата с чай.

— Казват, че новата съветска атомна подводница била с чудовищни размери. Чувал съм, че Франция се сдобила със снимки на това чудовище. А знаем ли техническите й характеристики?

— Док — отговаря пашата благодушно, — ако имате снимката на някоя хубава жена, това не значи, че познавате всичките й прелести.

— Какво сравнение, капитане! — засмивам се аз. — И то във вашата уста!

И той се засмива. Католик е наистина, но не повече от папата. Пием мълчаливо чая си и аз пак подхващам:

— Капитане, нали знаете приказката на Киплинг за любопитното слонче? Искам да ви задам още няколко въпроса, може ли?

— Време е слончето да порасне…

— Това и се опитвам да направя. Говори се, че англичаните са изобретили по-безшумно витло за подводници от нашето.

— Вярно е.

— Казват, че когато една американска подводница дошла в Тулон, един „Бреге–Атлантик“ 46 46 Френски самолет за борба с подводници. — Б.пр. провел с нея учебно преследване на излизане от пристанището и за по-малко от час й загубил следите.

— Това показва, че имаме добри съюзници, които имат добри инженери. Но и нас си ни бива…

— Какво имате предвид, капитане?

— Френската АРПЛ от новото поколение, която в момента се изпробва, ще бъде по-съвършена и по-безшумна от „Енфлексибл“.

Отхапвам от сухия сладкиш, макар и с известни угризения. В каква странна цивилизация живеем! Яденето не е вече удоволствие, а грях!

— Капитане, ако не се страхувах, че злоупотребявам с вашето търпение, бих ви задал още няколко въпроса…

— Ще ви отговоря, стига да мога!

— По време на война вие получавате заповед за стрелба чрез антената, която влачим след подводницата. Но какво ще стане, ако тя се повреди?

— Имаме още една, прибрана вътре, която можем да пуснем при нужда и да държим на десет метра от повърхността, без да се издаваме.

— Да предположим, че в случай на война президентът умре или бъде отвлечен. И че нашият свързочен център в Роне бъде разрушен?

— Президентът ще бъде веднага заменен. Центърът в Роне също. Всички мерки са взети, за да не бъдат неутрализирани нито даващият заповед, нито центърът за връзка.