Карл Май - В Судан

— Откъде ще знаеш какво му е угодно?

— Гласът на моето сърце ще ми го каже.

— Същият глас, който те е известил за скорошната поява на Махди?

— Да.

— В такъв случай изпитай по-внимателно сърцето си, преди да се вслушаш в неговия глас! Един отколешен учител на християнството казва: „Сърцето на человека е смутно, додето намери то покой в Господа Бога!“ Оставиш ли сърцето си да почива в лоното на Извечната любов и истинност; то не ти е нужен Махди, когото тепърва с мъка трябва да откриеш.

— И над тези думи ще размисля, ефенди. Как ми е въздействала твоята милозливост, това навярно ще забележиш. Вчера ти ме опозна като фанатик на исляма, а днес аз не само слушам твоите слова, без да се разгневя, ами даже изявявам готовността си да ти помогна в направата на кръста. Това засега достатъчно ли ти е?

— Да. Значи ще помогнеш?

— Ще помогна. И ако Пророкът се разгневи от това, смея да се надявам, че гневът му няма да трае вечно.

— На твое място бих се кахърил за Мохамед и неговия гняв също толкова малко, колкото той се покахъри, когато ви застрашаваше мечата паст!

Тук Акил, седял до момента безмълвно на земята, извика:

— Такива приказки, ефенди, аз всъщност не бива да слушам, без да те прокълна. Но щом моят син, който знае всички порядки на исляма, даже е готов да сглоби заедно с вас кръста, то сигурно и на мен, който не съм алим 96 96 алим — учен (Б. а.) , ще е разрешено да взема участие. Аз и сега още чувствам близостта на смъртта във всичките си крайници. Ти ни върна живота и ако аз мога да ти изкажа по някакъв начин благодарността си, няма да седна да питам дали Мохамед ще ми се разсърди за тая работа. Кажи ни значи какво трябва да правим.

Двамата днес бяха по отношение нас съвсем други хора от вчера и аз сметнах, че мога да вярвам в трайността на тази промяна. Ние най-напред угасихме свещите, така че келхурите да не могат да видят нито нас, нито сенките ни. Те щяха да помислят, че мечките са ги съборили. След това скъсихме с помощта на ножовете единия кол, който щеше да представлява напречното дърво, и свързахме после двата така, че да образуват кръст. Когато свършихме с това, издърпахме мецаната навън пред вратника й струпахме тежки камъни, до които я изправихме и облегнахме така, че отдалеч изглеждаше, сякаш стои на задните си лапи. Сетне й курдисахме кръста в предните и вързахме и него, и нея здраво към камъните, така че не можеха да се катурнат. Сега на никой от нас не му се щеше да се застоява повече при Мусаллах. Трите млади мечки замъкнахме в заден план на руините. След като си взех отново пушките, напуснахме мястото, което лесно бе могло да стане гибелно за нас.

Аз исках да се изкачим до онова място над келхурския бивак, на което ме бе чакал Халеф, тъй като оттам теренът и пътят за надолу ми бяха познати. Движехме се тихо и предпазливо, при което аз се промъквах малко пред другите, защото след като свещите бяха угаснали, любопитството можеше да е подтикнало кюрдите да се приближат повече до Мусаллах. За щастие обаче никой от тях не ни се изпречи на пътя и ето как стигнахме горе, без никой да ни забележи.

Сега се касаеше още преди сипване на зората да разреша една тежка двойна задача. Исках да имам първо, нашите коне и второ, също шейха. Двете работи трябваше да извърша сам, защото нито Халеф, нито пък някой от беббехите можеше да ми помогне. Предупредих и тримата да се държат тихо до завръщането ми, предадох пушките си, които нямаше защо да мъкна със себе си, на Халеф и започнах после трудното спускане в тъмнилото на нощта.

Не можех, както обикновено се изразяват хората, ръката пред окото си да видя и трябваше да разчитам на осезанието. Ето защо се спусках заднишком, стъпка по стъпка, както се слиза по някоя подвижна стълба. Първата ми цел беше да се добера до тесния овраг, от чийто ръб бях подслушал следобеда Шир Самурек. Трябваше преди всичко да знам къде се намираше той и какво правеше.

Когато след доста време достигнах папратовия шубрак, всичко беше тъмно. Хората не бяха запалили огън в бивака. Къде ли се беше сврял шейхът? Тук долу в долчинката, където вече го бях видял? Вярвах, че ще го намеря там, защото тъкмо това място предлагаше на предводителя едно толкова удобно ложе. Дали обаче той беше сам, или се беше изтегнал заедно с други, за мен имаше огромна разлика! Пред себе си чух гласове, значи кюрдите не спяха. Бях го очаквал, защото напрежението за изхода на мечата трапеза в Мусаллах трябваше да ги държи будни. Точно под мен обаче беше тихо. Запълзях предпазливо надолу покрай ръба на оврага. За виждане при тая тъмнилка под гъстия покрив от върхари нямаше нищо, за чуване — също толкова малко. Аз следователно разчитах на носа и върховете на пръстите си, с които опипвах наоколо. Нека не се мисли, че тук обонянието не е могло да ми свърши никаква услуга! Бельо и чак пък смяна на бельото обикновеният кюрд не познава — костюма той си сменя годишно само два пъти — през пролетта и есента, ако е толкова заможен, че да притежава летен и зимен тоалет. Та не е трудно значи човек да си представи, че около него се създава една газова обвивка, която се шири на няколко крачки далечина и няма как да не бъде доловена от един, с що годе добра воля, нос.