Карл Май - Непознатия от Индия

— Разбира се!

— Но защо го направихте? Един осъден за двойно убийство не се освобождава само от добро сърце! Сигурно е имало нещо друго, което ви е решило на тази стъпка!

Старият Волф заби поглед пред себе си и мълча известно време. После продължи:

— Запишете всичко, господин асесор, запишете! Това е нещо като разчистване на сметки от миналото и искам да сваля от себе си всяка вина. Е, имам на моя сметка не едно и две прегрешения, господин Бург, и направо ще си призная: бях контрабандист… о-о, такива като мен има… исках да кажа, такива като мен на времето имаше колкото щеш по границата, а и около Хелфенщайн… и не винаги се е пипало с велурени ръкавици! И така, в една нощ… при самоотбрана, господин асесор… между юмруците ми попадна един граничар — при тези думи ковачът огледа загрубелите си ръце — и се наложи граничарят да лежи няколко седмици в болницата. Но всичко беше съвсем честно, мъж срещу мъж, макар че заради черната ми маска той не ме позна. След това никой не знаеше, че старият Волф е свършил тази работа. Само един-единствен човек го подразбра. И аз самият не знам как! И този човек беше… — … банкерът Франц фон Хелфенщайн! — подхвърли Ван Зом.

— Правилно. Той беше. И оттогава ме държи в ноктите си като самия сатана. Аз затъвах все по-надълбоко. А когато не исках повече да участвам в игрите му, той ме заплашваше, че ще ме издаде на полицията. Ами да, той бе в състояние да докаже всичко, което бях извършил, а аз не можех да му направя абсолютно нищо. Така всичко си продължаваше по старому. Веднъж се разхождах в Боровата клисура и видях как банкерът застреля ротмистър фон Тифенбах…

— Какво? — извика Ван Зом, прекъсвайки го. — Видели сте убийството, Волф?

— Да, господин Бург. Много добре го видях.

— Но защо тогава допуснахте да ме осъдят?

— Нали вече ви казах: той ме държеше в ръцете си! А Капитана не знае що е милост! Щеше да ме погуби. Освен това, ако се бях явил като обвинител в съда, съдията щеше да си помисли, че това е жалък опит да си отмъстя на банкера. Аз, простият ковач, срещу негово високоблагородие банкера! И после, господине, аз се заклех: ако действително ви осъдят, да направя всичко възможно, за да ви спася. Е, изпълних клетвата си!

— Да ме спасите ли, Волф? — попита Ван Зом с меланхолична усмивка. — Да, разбира се, спасихте ме… но аз загубих дом и отечество, както и честта си.

Старият Волф се удари с юмрук в широките си гърди и те глухо изкънтяха.

— Повярвайте ми, аз съм платил за вината си ей тук вътре… ден след ден, нощ след нощ. Животът ми се превърна в ад! Имах чувството, че съм вързано за верига куче. Всеки час копнеех този негодник да ми падне в ръцете! Обаче винаги когато имаше да ми казва нещо, той ме посрещаше с револвер в ръката, с пръст на спусъка, тъй че нямаше как да го сграбча за гърлото… о-ох… или пък ми изпращаше нареждането си писмено.

Дълбок стон се откъсна от гърдите на стария човек.

— Навярно така се стигна до подпалването на замъка, нали Волф? — продължи да го разпитва Ван Зом.

— Да.

— Доскоро банкерът твърдо е вярвал, че наследникът на Хелфенщайн е загинал в пламъците, нали?

— Да.

— Ще повторите ли всичко това на съдебното дело?

— Да. Имам само още една молба, господин Бург.

— И каква е тя?

— Иска ми се още веднъж да се изправя срещу този мерзавец, който ми съсипа живота!

— И това ще стане, Волф. Очната ставка между двама ви е дори необходима — бързо подхвърли асесорът и след като се разбраха с Ван Зом с един поглед, той направи тайно знак на ключаря, застанал прав до вратата.

— Иска ми се да застана срещу него и да му кажа право в гадното мошеническо лице колко го презирам! Само веднъж още…

Останалите му думи се загубиха в неясно мърморене, защото старият Волф закри лице с лявата си длан и безволево се отпусна на стола, сякаш внезапно го бяха напуснали всичките му съпротивителни сили.

Ван Зом реши да не му досажда повече и го остави сам с голямата му мъка. Тихичко го заобиколи и заставайки нарочно с гръб към вратата, сложи върху папките с делата пред съдия-следователя дебелата сметководна книга, която беше взел от тайното чекмедже в писалището на Капитана.

— Господин асесор — каза той, — струва ми се, че ловът свърши. Остава да дадем сигнала за неговия край. Затова искам да прибавя към вашата преписка и тази книга. От нея ще разберете, че Франц фон Хелфенщайн е не само безскрупулен престъпник, а и че е от най-пропадналите негодници. Всяко човешко изкупление е нищо в сравнение с безграничните физически и душевни страдания, които е носил със себе си. Той е такъв подлец и мерзавец, какъвто за щастие човечеството не ражда толкова често.