Карл Май - Непознатия от Индия

Князът млъкна, а асесорът вдигна глава, сякаш очакваше допълнително още обяснения.

— Погледнете ей тук! — тихо продължи Ван Зом и посочи към един ред в книгата. — Тук ще намерите имена на мъже и жени заедно с адресите им… а срещу тях и ролята, в която Капитана се е появил пред съответното лице, за да го постави в противоречие със закона.

— Но защо му е бил целият този маскарад, който му е отнемал толкова много време?

— Ще ви обясня. Зловещата сила на неговата банда се е състояла в това, че тя се е попълвала най-вече от хора, които в същината си са били свестни и почтени.

— Свестни и почтени ли?

— Да, господин асесор. Какъвто човек е бил и старият Волф, защото за пограничното население контрабандата е нещо като страст, също каквото е бракониерството за някои планинци. А аз съм убеден, че на времето Хелфенщайн е изпратил онзи граничар на пътя на контрабандистите, за да бъде пребит от ковача и така завинаги да има с какво да го държи в ръцете си… И така Капитана е предпочитал да избира почтени чиновници, търговци и занаятчии, които по един или друг начин поставял в затруднено положение. Принуждавал ги е да се провинят пред закона, господин асесор — гневно каза Ван Зом. — Не ви ли е ясно, че истинският негодяй и престъпник много по-лесно ще издаде престъпление или свой съучастник, отколкото по природа свестният и почтен човек, който се бои от полиция, съдилища и обществен позор като от чума?… И който дори при най-малкото непокорство е заплашен Капитана да го съсипе заедно със семейството му за цял живот?

— Наистина е така.

— И всеки един от тези хора той е държал в ръцете си и всеки един от тях той непрекъснато е тласкал към гибел!

— Наистина сатанинска идея!

— Е, тогава разбирате молбата ми, господин асесор, да използвате съдържанието на тази дебела книга внимателно и предпазливо… с нея предавам в ръцете ви щастието или нещастието на не един и двама души. Може би ще върнете някои клетници към нормален и почтен живот. Но внимателно и предпазливо! Ще ви дам за пример два случая — Ван Зом разлисти няколко страници и посочи едно място: — Ето, вижте тук! „Вилхелм Фелс, техник, улица Васерщрасе 10“. И след това: „Англичанин, машина“. Отдолу е датата. „Предаден на полицията от оптика Хартвиг заради злоупотреби и присвояване“.

— А-а, знам го този случай, защото съм клиент на майстор Хартвиг! Да, Вилхелм Фелс още седи в ареста на следствието… По дяволите! — подскочи асесорът. — Кой би си помислил? Значи в бъдеще и този Фелс е щял да стане член на бандата му, нали?

— Че какво друго да излезе от него, господин асесор? Наказан заради злоупотреба или кражба… отритнат от човешкото общество… безработен, гладуващ… и то след като е единственият човек, който изхранва сляпата си майка?… А после погледнете тук! „Ключарят Арнолд, улица Васерщрасе 4. Гаранция за Менерт сто марки!“ После следват датите на многократните посещения при Арнолд и неговата жена под маската на възрастен господин с парализиран ляв крак, сини очила и с настоятелното искане: „Борман да бъде освободен за три часа. Триста марки възнаграждение за риска“. Първо е поставил човека в затруднено положение с гаранцията, за да го направи отстъпчив за главната си цел — при нужда да освобождава Борман… Е, струва ми се, господин асесор, Aq на първо време това ви е достатъчно.

С мрачно изражение Шуберт сбърчи вежди и шумно затвори дебелата сметководна книга. В същия момент влезе ключарят и по военному удари токове пред своя началник.

— Нека да влезе! — подвикна му съдия-следователят.

Вратата се отвори. Въведоха Франц фон Хелфенщайн с белезници на извитите си на гърба ръце. Зад него се появи як и широкоплещест вахмистър с револвер на колана.

Междувременно Ван Зом се оттегли зад големия шкаф, пълен с папки, дела и преписки, а асесор Шуберт се настани на мястото си на съдия следовател.

С нахално изражение на високомерното си лице Капитана се приближи до самото писалище, без да удостои стария Волф дори с поглед.

— Настоятелно ви моля — веднага поде той, — да свалите тези позорни белезници! Комедията и без друго продължи достатъчно дълго и ще се оплача от вас, господине, пред министъра на правосъдието!

— Охо! — невъзмутимо рече асесор Шуберт. — Още ли продължаваме същата песен? Залавят ви в момента на очевидно нахлуване в чужд дом с цел кражба и опит за убийство и на всичко отгоре…

— Я мълчете! Да не сте дръзнали да ме обиждате! Че какво друго да направи един истински мъж с чувство за чест, когато разбере че без знанието и одобрението му, неговата жена е отвлечена в чужда къща? Нахлух в дома на този съмнителен княз само защото там крие моята съпруга… това ли наричате кражба с взлом и опит за убийство?