Лора Роуланд - Кейсей

Жестокостта, която куртизанките трябваше да понасят в ръцете на наставничките си, беше пословична и инцидентът, на който Сано бе станал свидетел днес, бе нищо в сравнение с ежедневния бой и унижения. Вероятно някогашни куртизанки, като Момоко, изпитваха наслада да причиняват на следващите поколения страданията, които самите те бяха понасяли на младини. И Сано подозираше, че омразата между куртизанки и ярите бе взаимна — особено когато едната бе красива и желана, а другата — отдавна загубила някогашната си слава.

— Мразиш ли Глициния толкова, колкото тя теб? — попита Сано.

— Не, разбира се. Обичам момичетата като свои дъщери — във възмущението на ярите обаче бе прозвучал зле прикрит фалш. Тя добави рязко: — Нещо се е случило с Глициния и вие смятате, че е мое дело?

Сано отбеляза наум колко бързо Момоко бе откликнала на неизреченото предположение, че Глициния е в беда, а после бе доловила скритото обвинение.

— А така ли е?

— Не! Не знам къде е, нито какво е станало с нея. Кълна се, че не съм я виждала, откакто излязох от стаята!

— Нека поговорим за владетеля Мицуйоши. Какво изпитваш към него?

— Какво изпитвам към него ли? — върху лицето на ярите се изписа слисване, макар че Сано не можа да разбере дали бе искрено или престорено. — Но аз почти не го познавах. Виждала съм го само на няколко забави и когато съм му водила куртизанки на срещи.

— А него видя ли го още веднъж същата нощ?

— Не… искам да кажа не и преди да го намеря… — Момоко извърна поглед от Сано и довърши неясно: — … мъртъв.

— Как точно откри тялото?

— Ами качих се горе и забелязах, че вратата на стаята е отворена. Надзърнах вътре и го видях да лежи там.

— А защо се качи горе?

— Трябваше да проверя една друга куртизанка, която забавляваше наш клиент. Момичетата се държат по-добре, когато знаят, че някой ги контролира. А и исках за миг да остана сама. Забавата беше шумна, аз имах главоболие, а на втория етаж беше по-тихо.

Това, че предложи няколко причини, когато и една щеше да свърши работа, накара Сано да се усъмни във всичките; и все пак Момоко бе толкова притеснена, че той не можеше да разбере дали лъжеше, или просто бе напрегната. То пък кой ли не би се напрегнал пред перспективата за екзекуция.

— Твоята фиба е послужила за оръжие на убийството. Можеш ли да ми обясниш този факт?

— Моята фиба? Така ли? — Момоко се изсмя рязко, объркана и слисана, но Сано предположи, че е разпознала фибата още когато е намерила тялото на Мицуйоши. — Е, добре, бях я изгубила преди доста време… дори не си спомням кога. Нямам никаква представа, и как се е озовала там.

Презрителен мъжки глас от прага прекъсна мънкането й:

— Предполагам, че ти си я забила в окото на владетеля Мицуйоши.

Сано вдигна поглед и видя в стаята да влиза полицейският началник Хошина, следван от йорики Ямага и йорики Хаяши. По всяка вероятност бяха подслушвали от самото начало. Сега Хошина се извиси над ярите, която се сви ужасена.

— Снощи си се качила на горния етаж — продължи той — и когато си видяла владетеля Мицуйоши сам и заспал, си го убила. После си изтичала долу и си се престорила, че си го намерила мъртъв.

— Не! Няма такова нещо! — макар и ужасена, Момоко се усмихна и вдигна поглед към Хошина, решила в самозащита да си послужи с оръжието на флирта. — Не съм го убила аз!

Сано усети, че го обзема гняв, тъй като искаше да получи от Момоко информация, а не отчаяни възражения, провокирани от заплахи. Той каза с равен тон:

— Хошина сан, аз водя този разпит. Престанете да се месите или напуснете.

Хошина не си направи труда да отговори.

— Арестувайте я — нареди той на Ямага и Хаяши.

Полицаите тръгнаха към ярите, при което тя хукна заднишком, викайки:

— Не! Невинна съм! — после се усмихна превзето в отчаян опит да спечели благоволението им. — Нищо лошо не съм сторила!

Сано застана между Момоко и полицаите.

— Уликите срещу нея не са доказателства, че тя е убила владетеля Мицуйоши — впери той гневен поглед в Хошина.

— Но са достатъчни, за да й бъде отправено обвинение — отвърна Хошина.

Това бе точно така — в законодателната система на режима Токугава всички дела завършваха с присъда виновен, която понякога се основаваше дори на по-малко доказателства от доказателствата срещу Момоко. Сано трябваше да предотврати задържането на човек, който можеше да се окаже невинен.

— Тя няма явен мотив за убийството на владетеля Мицуйоши. Не можете да я арестувате, най-малкото не и преди да съм приключил разпита й.