Лора Роуланд - Дим Мак

— Видя ли някого с него същия ден?

— Вече съм й задал този въпрос — намеси се Хошина. — Тя не знае нищо. Сега си измисля лъжи, за да ти угоди.

Жената сложи ръце на кръста си, а очите й засвяткаха гневно към Хошина.

— Аз не съм лъжкиня! А ако си мислиш, че съм, тогава защо толкова се въодушеви, когато ти казах кого съм видяла с Мориваки?

Хошина въздъхна шумно, без да може да скрие разочарованието си. Заинтригуван, Хирата я подкани:

— И какво си казала на полицейския началник?

— Когато Мориваки пристигна в банята, с него беше един самурай. Умоляваше го да го изслуша. Мориваки му каза, че е зает, но самураят го последва в съблекалнята. Двамата взеха нещо да се препират. Не разбрах точно какво си казаха, но мисля, че самураят искаше някаква услуга. Мориваки му нареди да напусне. Той се подчини.

Хирата почувства, че е на прага да научи нещо важно.

— Знаеш ли кой е този самурай?

— Да. Тогава попитах Мориваки: „Кой беше този грубиян?“ Отвърна ми, че бил капитан Накай от армията на Токугава — тя се усмихна тържествуващо към Хошина.

Гневен и ругаещ, той излезе наперен от помещението. Сега Хирата проумя защо полицейският началник бе желал да запази в тайна информацията на собственичката. Капитан Накай бе великолепен заподозрян — бе проявил уменията си по бойни изкуства по време на войната между двете фракции. Установената връзка между него и финансовия министър Мориваки бе истински късмет, тъй като капитанът не фигурираше в списъка на хората, общували с някоя от предишните жертви.

— Капитан Накай остана ли насаме с финансовия министър? — попита Хирата.

— Да, докато Мориваки се събличаше.

— Докосна ли го?

— Не знам. Завесата беше дръпната.

Въпреки това Хирата бе обзет от въодушевление. Когато напусна банята, придружен от детективите си, завари полицейския началник Хошина да го чака на улицата все тъй гневен.

— Само исках да ти кажа, че няма да ти се размине, задето ме направи на глупак там вътре — заяви Хошина. — А ако си мислиш, че двамата с дворцовия управител Сано ще разрешите този случай и ще съберете още почести за моя сметка, горчиво се лъжеш. Ще съсипя и двама ви!

Той блъсна Хирата в гърдите. Хирата загуби равновесие, болният му крак поддаде и той се строполи на земята върху купчина конски тор. При това публично унижение от гърдите му се изтръгна вик на негодувание. Хошина и помощниците му се разсмяха.

— Точно там ти е мястото — заяви Хошина, докато детективите помагаха на Хирата да се изправи на крака и го почистваха. — Следващия път, когато ти нанеса удар, няма и да станеш!

Хошина и хората му се метнаха на седлата и си тръгнаха. Детектив Иноуе каза:

— Не обръщайте внимание на този жалък неудачник, Хирата сан. Не си заслужава да се притеснявате заради него.

Но Хирата знаеше, че Хошина е опасен и отчаяно иска да си възвърне позициите в двора. Схватката помежду им бе само първи рунд на онова, което обещаваше да се превърне в кръвопролитна политическа война. Хирата закуцука към коня си.

— Хайде, връщаме се в крепостта Едо. Искам да разкажа на дворцовия управител Сано за капитан Накай.

Освен това трябваше да предупреди Сано да очаква неприятности от своя отдавнашен враг.

Докато Рейко се придвижваше с мъка през селището на хинин, следвана от своя ескорт, времето стана топло и влажно. Кожата й бе потна й лепкава, димът се бе просмукал в порите й, пепелта от огньовете дразнеше очите й я давеше; и имаше чувството, че попива от скверността на низвергнатите. Посещението й в първите няколко колиби, най-близки до колибата на Югао, не доведе до появата на нови заподозрени или очевидци.

— Искате ли да откриете убиеца, не ви е нужно да търсите по-далеч от затвора на Едо — каза отговорникът, докато двамата с Рейко заобикаляха купчина смет насред тясна уличка.

Рейко вече почваше да си мисли, че Канай е прав. От топлото, зловонието наоколо се засилваше и тя все повече се изкушаваше просто да се откаже. Наглата Югао едва ли заслужаваше всички тези усилия. Но отвърна:

— Още не съм приключила тук.

На път за коптора, който се намираше зад колибата на Югао, те заобиколиха през улички, над които върху преливащите канали капеше проснато върху въжета парцаливо пране. Двата имота бяха разделени от двор, пълен с легени, счупени сечива и други отпадъци. Там живееше възрастен мъж, който седеше на прага и майстореше сандали от стара слама и върви. Когато Рейко го попита дали е видял някого в къщата на Югао, освен семейството й в нощта на убийството, той отвърна: