Лора Роуланд - Дим Мак

— Слушам те — каза Хирата. — Разказвай.

— Когато Мориваки пристигна, бях отпред — обясни жената. — Той беше редовен клиент. Идваше почти всеки ден. Повиках Юки да го обслужи. Тя му беше любимка. Той я доведе тук. След известно време чух силен трясък. Юки изкрещя. Хукнах да видя какво става. Намерих Мориваки сан да лежи там гол — и тя посочи пода до ваната. — Юки каза, че е паднал. Беше си ударил главата в пода и от нея течеше кръв.

Тя сви устни.

— За първи път тук умира клиент. Хич не е добре за името ни. Но си беше нещастен случай.

Хирата обърна внимание, че историята бе досущ като смъртта на Еджима — човекът внезапно рухва мъртъв без всякаква видима причина. Дали финансовият министър не бе още една жертва на дим мак?

— Пратих вест на семейството му. Пристигнаха негови васали и казаха на Юки и на мен да не се притесняваме; не ни обвиняваха в нищо. Взеха тялото и го отнесоха в дома му. Но на следващия ден се появи той — тя хвърли неприязнен поглед към Хошина. — Отведе Юки в една стая и взе да я разпитва за случилото се с Мориваки. Когато се опитала да му каже, че не е направила нищо лошо, той я нарекъл лъжкиня. Чух го да я удря. Чух и нея да плаче.

— Достатъчно! — прекъсна я гневно Хошина.

— Продължавай — подкани я Хирата.

Жената се усмихна отмъстително към Хошина.

— Той смяташе, че Юки е блъснала Мориваки. Принуждаваше я да си признае. Арестува я и я отведе в затвора въпреки уверенията ми, че Юки е добро момиче, което не е сторило зло на никого. На следващия ден й отсякоха главата.

Хирата изгледа полицейския началник с отвращение.

— Добра и бърза детективска работа.

Раздразнен, Хошина побърза да се оправдае.

— Беше си обичайна процедура.

Измъчването на заподозрените бе позволено от закона и често се използваше за изтръгване на самопризнания. Недостатъкът на този подход беше, че водеше колкото до действителни, толкова и до фалшиви самопризнания.

— А днес ми пристига пак — каза жената. — Явно е разбрал, че Юки не е убила финансовия министър, защото отново взе да души наоколо. Сигурно търси да обвини някой друг невинен.

— Млъкни, дъртачке! — възкликна Хошина, докаран до ярост. — Ще ти затворя банята или…

Стисна юмруци и тръгна към нея. Детективите на Хирата го спряха, а самият той каза:

— Тази жена е важен свидетел и ако й сториш нещо, ще си навлечеш още по-големи неприятности.

Хошина отстъпи безсилен, но кипящ от гняв. Хирата изпита дребнаво задоволство, че бе накарал Хошина да си плати за оскърблението, което му бе нанесъл днес, и за това, че бе възпрепятствал действията на Сано в миналото. Той се обърна към собственичката на банята:

— Възнамерявам да се погрижа истинският убиец да бъде заловен. Трябва да ти задам няколко въпроса за финансовия министър Мориваки.

Доволна от закрилата му, жената каза:

— Давайте.

— Да си видяла върху тялото на Мориваки някакви необичайни синини?

— Всъщност да.

Хошина изсъска през зъби:

— Заповядах ти да си мълчиш за всичко, свързано с това разследване.

— Нямам право да отказвам сведения на детектива на шогуна, нали? — жената се престори на безпомощна и невинна. Тя каза на Хирата: — Имаше една синина ей тук — и посочи близо до слепоочието си.

Хирата трепна от вълнение.

— Как точно изглеждаше?

— Ами синьо петно с овална форма. Като пръстов отпечатък.

Най-накрая Хирата имаше конкретно доказателство, свързващо едно от предишните убийства със смъртта на началника Еджима. Хошина не успя да скрие недоволството си; очевидно бе възнамерявал да запази този съществен факт за собствена употреба.

— Кога видя синината? — попита Хирата.

— Веднага след смъртта на Мориваки. Измих кръвта по тялото му, преди васалите му да го откарат в дома му — после добави: — Когато го къпех аз, той често смучеше гърдите ми, докато седяхме във ваната. Някои мъже на неговата възраст обичат да го правят, нали знаете. Прекарвала съм толкова време, свела поглед към главата му, че нямаше начин да не забележа синината, защото преди я нямаше.

Хирата не изгаряше от желание да чуе точно тези подробности, но те добавяха истинност към твърдението й.

— Ти каза, че финансовият министър бил редовен клиент. Беше ли идвал тук в някой от двата дни преди смъртта си?

С гневни жестове Хошина й правеше знаци да не отговаря. Тя обаче не му обърна внимание.

— Всъщност беше тук предния ден.

Сега вече Хирата можеше да намери обяснение за част от времето, което Мориваки бе прекарал извън крепостта Едо.