Уилбър Смит - Мусон

— И аз попаднах в нея, но по волята Божия, се измъкнахме читави от стихията.

— Слава на Аллаха!

— Разправят, че англичанинът идвал от вашата страна, от Бомбай в царството на Великия Могул. — Бин Талф се огледа, за да се увери, че никой не го шпионира. — Карал огромно съкровище от Могула за Краля на франките.

— И аз чух за съкровището — потисна усмивката си Хал. — Много се изприказва за него, докато напусках Алахабад — също понижи глас Хал. — Казват, че имало диаманти за двадесет лаки.

— Ами! — възбудено зашепна братовчедът. — На мене ми казаха, че са смарагди и че струват петдесет лаки! Разправят, че Великият Могул изпразнил цялата си хазна.

— Наистина трябва да е най-голямото богатство на тоя свят — въздъхна със страхопочитание Хал. — И сега си лежи там близо до нас. Бих искал да хвърля един поглед на такова съкровище.

Всички се умълчаха замислени над казаното. В очите им блещукаше алчност.

— Бих искал да пипна с ръка такова съкровище — каза най-накрая Бин Талф. — Колкото да мога да разправям на внуците си затова.

— Ал Ауф ще ти го вземе от ръката — присмя се злостно братовчедът.

Всички избухнаха в смях, а един допълни:

— Ал Ауф ще ти вземе и ръката.

— Бог вижда, че е истина.

— Така е! Така е! — разсмяха се неудържимо всички.

— Кой е тоя Лошият? — попита невинно Хал, защото такова бе значението на Ал Ауф.

— Вие сте мореплавател и не сте чувал за него? — удиви се Бин Талф. — Мисля, че всеки моряк трябва да трепери пред това име.

— Аз съм само един невежа от далечна страна — призна Хал.

— Мусалим бин Янгири, бич за неверниците и Меч на исляма. Това е Ал Ауф, Лошият.

Хал усети, че пулсът му се учестява при споменаването на това име, но остана невъзмутим и почеса брадичка замислено.

— Значи, Ал Ауф е корсар? — попита той.

— Той е баща и майка на всички корсари — усмихна се Бин Талф.

— Май е човек, когото по-добре да не срещаш. Но ако все пак някой е дотолкова глупав, че иска да го види, къде трябва да го търси?

Бин Талф се усмихна и пое дълбоко от наргилето си. Водата в съда забълбука и от устата му се разстла дим с мускусен аромат на опиум.

— Прав сте, ефенди. Само луд човек може насила да се вре в ръцете на Ал Ауф. Но ако може да се проследи тигровата акула в морето, тогава ще се разбере и къде крие кораба си. Ако знаехме, къде се надига морската мъгла, тогава щяхме да съзрем и черните му платна.

— Той трябва да е някакъв джин, морски дух, а не човек от плът и кръв — отбеляза Хал.

— Човек си е той. Виждал съм го със собствените си очи — изфука се братовчедът.

— Къде го видяхте? Как изглежда?

— В Ламу. Беше пуснал там котва с кораба си. Видях го на палубата. Има гордата осанка и храбър поглед на древен герой. Могъщ човек, страшно е дори да го погледнеш.

— А кораба? — Хал си даваше сметка, че всяко описание на Янгири ще бъде ярко разкрасено от слепия страх и бе малко вероятно да има някакво близко сходство с човека. Повече би научил от едно точно описание на кораба му.

— Странно е, но не беше джонка, както може да се очаква. Франкски кораб с много платна — отвърна братовчедът. — Но всичките черни.

— Кораб като оня английския в пристанището? — попита Хал.

— Да, да! Същият, само че много по-голям и с много повече оръдия.

С положителност е видял пленения „Минотавър“, помисли си Хал.

— Колко оръдия? — попита той.

— Много! Може би сто — предположи смело братовчедът. Явно не беше моряк и въпросът не значеше нищо за него. — Ако този английски кораб попадне на Ал Ауф, най-добре ще е неверниците да се обърнат към Аллаха за милост, защото Ал Ауф не знае що е това.

След малко Хал се сбогува и си тръгна с Аболи и момчетата.

Докато гребяха назад, той седеше мълчалив на кърмата и слушаше с половин ухо, как Том и Дориан разказват оживено с подробности на Големия Дениъл и Алф всичко видяно и чуто на сука. Беше доволен от посещението. Никому освен на консула Грей, не бе споменавал за съкровището. А ето че за имането на Могула се приказва на всеки ъгъл. Новината сигурно бе стигнала вече и до ушите на корсаря.

„Серафим“ полежа още три седмици на котвеното си въже в пристанището и Хал направи прощална визита на консула. След като размяната на цветисти комплименти и поздрави приключи, Хал му каза:

— Най-после приключих с ремонта на кораба и съм отново готов да вдигна платна.

— Кога смятате да отплавате? — попита Грей, като надигна туловището си до седнало положение и погледна към капитана с интерес.