Уилбър Смит - Мусон

Грей тихо въздъхна и загуби дар слово. Хал продължи:

— Губернаторът Онгие ми довери, че стойността на съкровището възлиза на пет лаки.

Грей се опита да седне, но усилието му дойде много. Падна възнак върху възглавниците и се вторачи безмълвен в госта си. Една лака се равнява на сто хиляди рупии. Половин милион рупии са почти сто хиляди лири. Такова състояние почти излиза от границите на човешките представи.

— Да, капитан Блек, товар с такова значение следва да получи цялото дължимо внимание — успя най-сетне да проговори Грей. — Можете да бъдете сигурен, че ще направя всичко според силите си за бързото ремонтиране на кораба Ви и неговото по-скорошно отплаване.

— Благодаря Ви, сър.

— Колко време ще Ви отнеме ремонтът, според вас? — попита Грей неспокойно. — Кога очаквате да вдигнете платна?

— Надявам се, с ваша помощ, да имам тази възможност до един месец.

Грей помълча за момент, явно пресмятайки нещо на ум. После се отпусна. Всеки един от тия мънички признаци засилваше вътрешното убеждение на Хал, че консулът наистина е замесен с корсарите.

Грей му отправи мазна усмивка от жълтеникавото си лице.

— Повредите значи са по-сериозни, отколкото изглеждат на пръв поглед — каза той и потвърди първоначалното подозрение на Хал. Грей бе разгледал „Серафим“ с далекоглед от плоския покрив на къщата си.

— Аз разбира се, ще направя всичко възможно да отплавам по-рано, но корпусът взема вода и се страхувам, че има повреди под ватерлинията. Ще останем най-малко две-три седмици.

— Много добре! — възхити се Грей. — Искам да кажа, убеден съм, че дотогава корабът Ви ще бъде отново в отлично състояние.

Хал се усмихна любезно и си помисли, че до това време добрият приятел на консула, Янгири, също ще бъде напълно готов да им осигури подобаващо посрещане, щом излязат отново в Мозамбикския пролив.

Грей даде знак на робините да отнесат приборите за кафе.

— Отделно от корабните припаси, мога лично на Вас да предложа други стоки за ваша собствена полза. Стоки, които ще струват три и четири пъти повече от покупната си цена, щом стигнат в Англия. Това интересува ли Ви, капитане?

— Въпреки политиката на Компанията по този въпрос, аз смятам че всеки човек има право да се възползва от плодовете на своя труд и находчивост — отвърна Хал.

— Точно така мисля и аз — кимна въодушевен Грей. — В собствената си тъмница имам десетина робини от такова високо качество, каквото рядко можете да срещнете на сука. — Той се наведе към Хал и му намигна с такъв мръсен поглед, че Хал едва се сдържа да не покаже отвращението си. — Дори бих могъл да се разделя с едното или и двете си лични съкровища. — Погали косите на момичето, коленичило пред него и с любовна усмивка му каза на арабски: — Усмихни се на неверника, свиньо! — Момичето погледна изкосо към Хал и разкри бели зъбки в срамежлива усмивка. — Не е ли хубавица? — попита Грей. — И като нищо ще струва сто и петдесет лири на Добра Надежда. Мога да Ви я отстъпя, като лична услуга разбира се, за половината от тая сума. — Отново погали момичето. — Покажи на неверника циците! — заповяда му той на арабски. Момичето се поколеба. — Покажи му ги или ще ти смъкна кожата от гърба. — Тя бе почти дете, нямаше повече от шестнадесет години. Повдигна ръба на ризата си и разкри неузряла още кафява гръд, украсена със зърно като черна перла, като в същото време бе склонила срамежливо глава. — По-интимните й части са също така съвършени, ако пожелаете да ги разгледате — увери го Грей.

— Хубава е. Но за съжаление, няма къде да я настаня на борда — твърдо заяви Хал и момичето покри гръдта си.

Грей не се обезкуражи от този отказ.

— Разполагам с известно количество тамян от най-високо качество. Уверявам Ви, търсенето му е голямо. Няма как да не спечелите много от него.

Хал знаеше, че ако иска да си запази отношенията с Грей, ще е разумно да приеме поне една от офертите му. Спазари десет чувалчета тамян с общо тегло сто и петдесет фунта 54 54 Фунт — мярка за тегло равна на 453,6 грама. .

Робите на Грей подредиха чувалчетата в една линия по средата на двора и Хал се запозна със съдържанието им. Известно му бе, че тази ароматична смола се събира от дърветата във високите планини на Африка. Правеха се дълбоки разрези в дънерите и сълзящата от тях смола се втвърдяваше при досег с въздуха. След четири месеца смолата се превръщаше в големи, подобни на кехлибар топчета, които вече можеха да се откъртят от кората на дървото. Първата реколта даваше полупрозрачни топчета със зеленикав оттенък, който бе доказателство за превъзходното качество на смолата. Хал потърси тия признаци в предлаганата стока и кимна одобрително.