Уилбър Смит - Мусон

— Добър ден, сър. Капитан Джон Блек на Вашите услуги. — Хал си спомни, че Грей бе вероотстъпник, приел исляма. Подозираше, че смяната на вярата му е била мотивирана по-скоро от финансови, отколкото от верски съображения.

Ясно бе, че Грей нито е разпознал, нито пък помни Хал и можеше да се разчита, че няма да го стори и занапред. Хал се уповаваше на това, като съобщи фалшиво име — беше важно пиратите да не установят истинската му самоличност. Преди двадесет години той си бе спечелил арабския прякор Ел Тазар — Баракудата, заради бойните си подвизи, вселили ужас в редиците на мюсюлманския флот. Ако искаше да прикотка Янгири да го нападне, врагът не биваше да има и най-смътна представа за истинската самоличност на оня, срещу когото се готви да се опълчи.

Хал се разположи върху предложените му възглавници. Една робиня остави поднос с два сребърни филджана за кафе, а втора донесе високо сребърно джезве върху разгорян мангал. И двете робини бяха млади, стройни и с гъвкав стан. Грей трябва да е платил поне по двеста рупии за всяка. Хал знаеше, че консулът е натрупал огромно състояние от търговия с роби, както и от препродажба на султански лицензни и концесии. При последната им среща бе опитал да въвлече и Хал в тия дейности. Той допускаше, че това не е пределът на скверните му занимания и не си правеше никакви илюзии за неговата почтеност и морал. Евентуална връзка с Янгири и цялото му котило изобщо не бе извън допустимото.

Едно от момичетата коленичи пред Грей и напълни филджаните с гъста като мед черна течност. Той небрежно погали ръката й, както се гали котка, в подпухналата бяла плът на пръстите се бяха врязали златни пръстени и диаманти.

— Леко ли бе плаването, капитане?

— Не мина без премеждия, сър — отвърна Хал. Грей положително бе вече информиран с подробности относно състоянието на „Серафим“ и очакваше потвърждение. — След като напуснахме Бомбай в конвой с още два кораба от достопочтената Източноиндийска компания, край бреговете на Мадагаскар попаднахме в страхотна буря. Един от другите кораби потъна с целия си екипаж, а ние се измъкнахме с тежки повреди по такелажа и корпуса. Това е главната причина да се отбием в тукашното пристанище, нещо, което нямах намерение да правя.

— Съжалявам да чуя за това нещастие — поклати съчувствено глава Грей, — но съм признателен задето ни ощастливихте с посещението си. Вие и вашият прекрасен кораб. Моля се само, да съм в състояние да Ви помогна, като Ви осигуря стоките, от които се нуждаете.

Хал се поклони от място и си помисли, че това надали би станало без да надуе цените и да прибере чудовищни комисионни. Учудиха го промените у Грей в резултат от годините и болестта. Когато се запознаха, той беше млад и пъргав, а сега темето му бе голо, брадата сребърно бяла. Очите му бяха воднисти и слаби, а над туловището му витаеше дъхът на смъртта.

— Благодаря Ви, сър. Много съм признателен за предложената услуга, особено с оглед на това, че возя товар с изключително политическо значение и огромна стойност за Негово Величество Крал Уилям.

Необхватното тяло на Грей се размърда, а в погледа му пламна любопитство.

— Понеже съм пряк представител на Негово Величество по тия места — загъгна той, — мога ли да науча естеството на тоя товар?

Хал си пое дълбоко дъх при това желание, после сведе поглед към декоративните рибки, щъкащи из басейна на фонтана. Разтърка слепоочията си и изигра пантомимата на дълбок размисъл относно целесъобразността на евентуалния правдив отговор. Накрая каза с въздишка:

— Ако изобщо трябва да се казва някому, то това сте Вие в качеството си на консул на Негово Величество. — Отново се поколеба и сякаш реши. Понижи глас до заговорнически шепот: — Поверено ми е превозването на дарове от Аурангцеб, Могулския Император на Индия за коронацията на Негово Величество.

Грей подпря туловището си на лакът и зяпна срещу Хал. После постепенно в очите му се разгоря алчен пламък. Опита се да го прикрие, но мисълта за царствения дар, за скъпоценната пратка от един суверен до друг, го преизпълни с почти религиозно благоговение.

Могулската династия бе основана от Бабур — пряк потомък на Тимур и Чингис хан. Баща му бе издигнал прочутия Тадж Махал, като мавзолей на покойната му любима жена. Могулската империя беше най-мощната и най-богата в историята на Изтока. Каква ли бе стойността на дар от такъв могъщ владетел?

Хал зашепна още по-тихо:

— Губернаторът на Бомбай, комуто е бил предаден подаръкът, ми съобщи, че това е колекция от смарагди — двадесет броя с превъзходна окраска, — всеки с размер на зелен нар.