Уилбър Смит - Мусон

Щом спуснаха котва, върху им налетя за поздрав цяла глутница лодчици, които предлагаха да удовлетворят всяка нужда и всеки порок — от зеленикави кокосови орехи до наркотични листа и билки, от плътските услуги на момченца и момиченца — роби, до напълнени със златен прах таралежови бодли.

— Имай грижата никой от тая сган да не се промъкне на борда! — обърна се Хал към Големия Дениъл. — И си отваряй очите, да не вземе някой от нашите хубавци да се измъкне на брега за чашка или друго някое забавление. Ще отида да посетя британския консул, макар че не вярвам да е същият, с когото се запознах при последното си идване преди двадесет години. Как му беше името?

— Грей, доколкото си спомням, капитане.

— Точно така, Дениъл. Уилям Грей — готов за бесило мошеник.

Хал взе малка група придружители, сред които Аболи и петима въоръжени моряка. Лодката ги стовари на каменния кей, в подножието на дебелите крепостни стени. Аболи разблъска тълпата търговци и зяпачи, за да навлязат в плетеницата улички, едва побиращи трима души един до друг. Вонята откъм откритите канали, потекли към пристанището, задръсти гърлата им и Хал усети, че му се повдига. Там, където не проникваше морският бриз, жегата беше задушаваща. Някои от постройките стигаха до три етажа, но нямаше нито една права стена. Всичките бяха наведени, изшкембени, с почти допрени над улицата покриви. Балконите бяха зарешетени, а зад харемските завеси надничаха безлики женски фигури с фереджета.

Настъпил бе сезонът на мусоните и всеки роботърговец и от най-отдалечените кътчета на Изтока се бе домъкнал тук. Аболи ги поведе през главния пазар за роби. Беше огромен сук 53 53 Сук — пазар на открито с магазинчета и сергии в арабския свят. под открито небе, но засенчен от множество индийски смокини, с невероятно извити стволове и гъсти тъмнозелени лиственици.

Тълпите роби се криеха под сенките на протегнатите клони. Хал знаеше, че не са сваляли веригите им от момента, когато са ги заловили дълбоко в африканските дебри и после през целия убийствен преход до брега и в трюмовете на корабите. Някои от мъжете бяха жигосани по челата. Тези едва заздравели розови рани доказваха, че робите са били скопени още в складовете на континента. Те бяха предназначени за Китай. Китайският император бе забранил да се внасят чернокожи роби, способни да замърсят кръвта на народа му. Цената на тия осакатени същества беше два пъти по-висока от обичайната — таксата за свирепата хирургическа услуга струваше скъпо.

Купувачите от корабите разглеждаха предлаганата стока и шумно се пазаряха с роботърговците. Хал си проби път през тълпата и навлезе в уличките от другата страна на сука.

Макар от последното посещение да бяха изтекли две десетилетия, Аболи ги заведе без колебание до една тежка врата от африкански махагон на шумна и оживена улица. Тя бе обкована с железни гвоздеи и цяла изписана със сложна плетеница от ислямски орнаменти, както и с текстове от Корана, но на която не се забелязваше и следа от човешка или животинска фигура, което би се приело от правоверните като кощунство. На звънеца отговори роб в дълга роба и тюрбан.

— Селям алейкум. — Той докосна гърдите и устните си и се поклони за добре дошли. — Господарят знае за Вас и Ви очаква с нетърпение. — Погледна неколцината придружители и добави: — За хората ви има приготвено нещо за хапване. — Плесна с ръце, за да извика друг роб, който отведе хората на Хал, а той го последва към вътрешен двор, където играеше фонтан, а уханието от няколко лехи хибискуси се бореше с вонята откъм улицата.

За момент Хал не можа да познае чудовищната фигура, струпана върху куп възглавници в една сянка край фонтана. Той се поколеба, докато накрая различи чертите на подутото туловище, принадлежащо на човека, когото бе познавал някога.

— Селям Алейкум — приветства го Уилям Грей, консул на Негово Величество в Султаната Занзибар.

Хал понечи да отговори на същия език, но се спря. Не искаше Грей да разбере, че владее отлично арабски. Вместо това каза:

— Съжалявам, но не знам и дума от този варварски език, сър. Мислех, че сте англичанин. Не говорите ли някой християнски език?

— Извинете ме, сър. Просто навик — усмихна се Грей жаловито. — Аз съм Уилям Грей, консулски представител на Негово Величество в Оманския халифат. Простете ми, че не мога да се изправя, за да Ви посрещна както подобава. — Грей посочи съсипаното си тяло и страдащите от елефантизъм крака, цели в гнойни рани. Хал разпозна опустошителната болест воднянка. — Седнете моля, сър! Очаквам Ви, откак ми съобщиха за влизането Ви в пристанището.