Уилбър Смит - Мусон

— Имат нужда от вода преди всичко — каза доктор Рейнолдс, — а след това ще им направя кръвопускане и на двамата.

Подутите езици им пречеха да пият, така че докторът пъхна бронзова спринцовка в гърлата им и впръска през нея сладка вода. След това дебело намаза разядените лица, устни и ръце с овнешка мас. Ефектът върху по-младия бе направо чудотворен: след два часа той се възстанови достатъчно, за да говори членоразделно. По-възрастният обаче, бе още в безсъзнание и сякаш състоянието му се влошаваше. Доктор Рейнолдс извика Хал при сламениците на двамата болни. Той клекна и загледа, как докторът пуска кръв от по-младия пациент.

— Според науката, би следвало да му пусна още една пинта 50 50 Пинта — мярка за обем равна на 568 милилитра. — обърна се той към Хал, — но и първата върши добра работа. Пък и аз съм си бил винаги малко консервативен в практиката. Засега една пинта стига. — Затисна раната с топче катран и я превърза с чист плат. — Старият обаче, не се оправя и ще му пусна две пинти. — Зае се с неподвижната фигура на другия сламеник.

Хал забеляза, че след лечението младежът наистина изглежда по-добре и се наведе над него, за да попита:

— Говориш ли английски?

— Тъй вярно, капитане. Говоря — отвърна морякът. Уелският му изговор не можеше да се сбърка с друг.

— Как се казваш, момче, и от кой кораб си?

— Тафи Евънс, моля за извинение, капитане. От „Нил“ на Компанията, Бог да й е на помощ!

Бавно и внимателно Хал измъкна от него цялата му одисея. Като мярка за сигурност срещу евентуално пиратско нападение, „Нил“ плавал в конвой с още два кораба от Бомбай за Англия с товар от платове и подправки, когато налетели точно в окото на страховития ураган, на стотина левги от Маскаренските острови. Блъскан от свирепите ветрове и гигантски вълни, „Нил“ се откъснал от другите два кораба и поел вода. На петия ден, по време на втората вахта, го заляла огромна вълна. Натежал от поетата вече вода и нестабилен, корабът се преобърнал и потънал за минути. Само неколцина от екипажа успели да се спасят в малката лодка, но нямали нито храна, нито вода и повечето бързо загинали. След дванадесет дни останали само те двамата.

Докато морякът разказваше, доктор Рейнолдс източи две пинти кръв от втория пациент. Тъкмо бе изпратил помощника си да лисне легена през борда, когато възкликна със съжаление:

— Дявол да го вземе, мъртъв е бедничкият. — Отново насочи цялото си внимание към Тафи Евънс. — Този обаче, май ще устиска.

— Когато се възстановиш напълно, ще има койка за тебе, пълна надница и част от плячката. — Хал се бе навел под ниския свод. — Ще се запишеш ли?

Тафи докосна чело със слаба усмивка и каза:

— С най-голяма радост, капитане. Дължа Ви живота си.

— Добре дошъл на борда, матрос! — Хал изтича по стълбите на палубата и с лекота закрачи по нея въпреки люлеенето. Откриването на тия корабокрушенци беше чиста случайност, както и внезапното отслабване на бурята. От тях получаваше версията, която му бе необходима. Когато планът се оформи с подробности в ума му, той свика офицерите в кърмовата каюта. Те се събраха около писалището.

— Всички знаете, че в продължение на двеста години центърът на цялата търговия в района на Брега на треската е бил тук — каза той и посочи мъничката група острови на картата. — Занзибар. Логично е оттук да започне и търсенето на Янгири.

Те кимнаха в съгласие. Всеки от тях бе плавал в тия води и много добре знаеше, че трите островчета на Занзибар са идеално разположени за достъп откъм Индия, Червено море и Персийския залив и са само на няколко левги от африканския бряг. Лежаха точно на пътя на мусоните, които променяха посоката си точно на сто и осемдесет градуса, при смяна на сезона. Югоизточният мусон поддържаше плаванията от Индия до Африка, а след смяната на сезона, северозападният осигуряваше плаването в обратна посока. Плюс всичко това, Занзибар разполагаше със сигурно пристанище на главния си остров Унгуя и дори през най-лошия дъждовен сезон, биваше отминаван от страховитата маларична треска, превърнала континента в смъртоносен капан. Още преди появата на исляма, островите са били склад за Африка и Океана на Индиите, както и пазар, на който са се разменяли роби и злато, слонова кост и гуми арабика 51 51 Гуми арабика — разтворима във вода жълтеникава растителна смола, която се използва в хранителната и фармацевтична промишленост. , скъпоценни подправки.

Обади се Алф Уилсън: