Уилбър Смит - Мусон

Фунди седеше в последната лодка, а всички гребци бяха непознати. Дъното на всяка пирога бе покрито със слонски бивни, не така големи като натоварените в трюма на „Кентавър“, но въпреки това ценни.

Всички гребци бяха лоци, съплеменници на Фунди. Въпреки неговите уверения, те се плашеха от белите чужденци във форт Провидънс. Очакваха да ги оковат и отведат надалеч, както се бе случвало с толкова много техни съплеменници. Заминали, за да не се върнат никога вече.

Повечето бяха старци, сгърбени и посивели, както и юноши с жълто по устата. Гушеха се един в друг на брега и успокоителните думи на Том, произнесени на майчиния им език, не им донесоха утеха, нито спокойствие.

— Дойдоха само защото Бонгола, вождът им, нареди — обясни Аболи. — Когато видя донесените от нас стоки, алчността му надделя над страха от роботърговците. Все пак, отказа да дойде лично, а прати най-незначителните членове на племето.

Стовариха бивните на брега и ги претеглиха. После започнаха да пазарят цената с Фунди.

— Не искам да развалям търговията, като им надплатя — обясни Том на Сара. — Но и не искам да я ликвидирам, преди да е започнала, като ги ударя в цената.

В края на краищата, канутата бяха натоварени с венециански стъклени мъниста, топове плат, сандъци с огледалца и стоманени брадви, и гребците поеха обратния път към дома. Малката флотилия се понесе срещу течението, под напора на хора така изпълнени от щастие, задето са се измъкнали невредими, че гребяха като луди, надавайки истерични викове на благодарност към племенните си божества и своите предци. Флотилията се скри зад завоя.

— Ще дойдат пак следващия сезон — пророкува Аболи. — Бонгола ще има грижата за това.

Фунди и трима от по куражлиите лоци, които бяха останали с него, приеха да се грижат за сградите и градините по време на дъждовния сезон, като ги пазят от набезите на диви животни. Всички останали натовариха новопристигналите бивни на „Кентавър“ и сами се преселиха в него. Под разразилите се с пълна сила дъждове, корабът се остави на мусона и течението на придошлата вода и пое надолу към Океана на Индиите.

— Курсът край Мадагаскар към Добра Надежда е изток-югоизток. Отбележете го на траверсната дъска, мастър Тайлър, ако обичате! — заповяда Том.

— Изток-югоизток, капитане!

— Пълен напред, мастър Тайлър! — каза Том и хванал Сара за ръка, тръгна към носа. Застанаха там двамата, загледани в летящите риби, които изскачаха над повърхността в Мозамбикския проток, блясваха като хвърлена нова сребърна монета и пак се врязваха във водата.

— Ако успея да намеря свещеник на Добра Надежда, ще се омъжиш ли за мен, Сара Бийти? — попита Том.

— С положителност, Томас Кортни! — Тя се засмя и го прегърна по-силно. — Хич не се съмнявай!

Малкият „Кентавър“ хвърли котва в Тейбълбей в една слънчева утрин, когато югоизточният вятър изрязваше бели къдри по гребените на вълните. Слязоха на брега в подножието на извисената планина, чието плоско било бе застлано с прочутата покривка — постоянно висящ бял облак.

Селището се бе разраснало от последния път, когато го видяха. Предписанията на холандската Източноиндийска компания, забраняващи придобиването на земя или постоянно местожителство от чужденци, бяха точно толкова драконовски, колкото и на английския еквивалент. Том обаче скоро откри, че няколко златни гулдена, пуснати в подходяща ръка, много помагат за преодоляване на разните законови измишльотини. След като платиха съответните такси, приемът, който им бе оказан от гражданите беше най-сърдечен, особено с оглед на факта, че „Кентавър“ беше добре натоварен и холандските търговци надушваха вече печалбата.

Възнамеряваха да останат в залива, докато спрат дъждовете над Брега на треската. Понеже каютата им на „Кентавър“ беше много малка, а непрестанното клатушкане на кораба създаваше известни неудобства, Том нае една къщичка на брега, недалеч от градините на Компанията, поддържана от освободена малайска робиня, която се оказа прекрасна готвачка и домакиня.

През първите седмици, Том обикаляше наредените край брега магазини и със задоволство установи, не търсенето на слонова кост е голямо. Сключи няколко добри сделки. Екипажът получи първата си заплата и дял от печалбата, откак бяха напуснали Англия. През следващите няколко месеца, повечето от тях профукаха всичко по кръчми и бардаци, но Нед Тайлър и доктор Рейнолдс си купиха малки участъци земя в долината, под отдалечения край на планината.