Уилбър Смит - Мусон

Покрусата на двете момичета бе заличена по чудотворен начин: Аболи им подари на раздяла огледала, мъниста и платове, с което ги направи най-богатите съпруги в селото. И двете бъбреха засмени, докато махаха за сбогом към високия черен кормчия на първата лодка.

Когато се върнаха в земите на лоци в началото на следващия сух сезон, и Фала и Цете бяха станали огромни от бременността, гладките им черни кореми се издуваха над бедрените препаски, а гърдите им приличаха на тикви. Родиха с няколко дни разлика, а Сара им акушираше. И двете имаха момчета.

— Господи! — възкликна Том, докато ги разглеждаше. — Няма никакво съмнение, че са от тебе, Аболи. — Само да им се лепне по една татуировка и нещастните дяволчета ще станат грозни като баща си.

Аболи бе станал нов човек. Цялата му достолепна резервираност изчезваше безследно, щом седнеше на прага с по един бузест и олигавен син на всяко коляно. Белязаното лице, внушавало ужас на стотици врагове, ставаше благо и почти красиво.

— Този е Зама — съобщи той на Сара и Том, — защото ще стане голям воин. А този — Тула, защото от него ще излезе поет и мъдрец.

В тъмнината на същата нощ, притиснала буза към лицето на Том, Сара зашепна в ухото му:

— И аз искам син, Том, моля те! Моля те, скъпи, дай ми едно бебе, което да прегръщам и обичам!

— Ще опитам — обеща той. — Ще опитам с всички сили. — Но годините минаваха, половината във форт Провидънс или в пътешествия към дивите земи на лоци, а другата — в Добра Надежда, а Сара си оставаше слаба и стройна, с плосък корем и нищо, което да пълни утробата й и да налее красивите й гърди.

Зама и Тула растяха бързо и станаха здрави и едри момченца, признати водачи на другите на тяхната възраст. Времето им минаваше в гората и по тревистите поляни. Пасяха добитъка на племето, учеха се да си служат с лък и копие, опознаваха дивите животни в гората. Вечер сядаха в краката на Аболи и слушаха зяпнали разказите му за морето, за битки и приключения в далечни земи.

— Вземи ни с тебе, татко! — молеше Зама. Както бе предрекъл Аболи, той беше по-висок и по-силен от брат си.

— Моля те, татко! — присъединяваше се Тула. — Вземи ни да ни покажеш тия чудесни места!

— Трябва да останете при майките си и да изпълнявате задълженията си, докато ви обрежат и станете мъже — отвърна Аболи. — Тогава двамата с Лорд Клебе ще ви заведем в света отвъд земите на лоци.

Ловът на слонове вървеше добре, а Ван Хутен откри ново златно находище, на три дни път от първото. То осигуряваше постоянен приток на златен пясък към форт Провидънс. Както Том, така и племето процъфтяваха и в началото на всеки дъждовен сезон „Кентавър“ поемаше тежко натоварен към Добра Надежда.

Една солидна амстердамска банка имаше клон там и Том бе вложил в нея две хиляди лири. След последния сезон, сумата се удвои и той най-после стана заможен човек.

Сполетя го и едно горчиво разочарование. Когато дойде време да поемат отново на север, Нед Тайлър заяви, че е вече твърде стар за пътешествия. И наистина, косата му приличаше на току-що набран памук, гърбът му се приви, а някога бистрия поглед помътня.

— Оставете ме в малката ми ферма! — помоли той. — Искам да се грижа за кокошки и зеленчуци.

— И аз ще остана с Нед — реши доктор Рейнолдс. — Преживях достатъчно приключения, ще ми стигнат до края на живота. — Едва сега, погледнал внимателно червеното, грубовато лице на лекаря, Том видя колко се е състарил. — Дойде ми до гуша да превързвам и да кърпя главорезите ти. Искам да си засадя малко лозе и може би ще дочакам хубаво вино, преди да умра.

— А кой ще се грижи за нас? — възрази Том. — Да не искаш да изпукаме от малария?

— Имаш си много добра малка лекарка — отвърна старият доктор. — Научил съм мистрес Сара на всичко, което знам за наместването на счупени крака и за забъркване на лекарства. Поверявам ви в добри ръце и харесва ли ми или не, с нея ще сте по-добре. Бог вижда, тя е по-хубава от мен и носи по-добро сърце.

Първи помощник стана Алф Уилсън и когато „Кентавър“ отново влезе в устието на Лунга в началото на следващия ловен сезон, той стоеше на руля. Всичко живо на борда изгаряше от нетърпение при тези ежегодни завръщания във форт Провидънс. Искаха час по-скоро да разберат, как се е справил Фунди със задълженията си през дъждовния сезон, да научат, дали слоновете са все така в изобилие по земите на лоци и колко злато са промили жените през отсъствието им.

Аболи правеше неуспешни опити да прикрие нетърпението си, да се прибере при жените и децата си. Фала и Цете бяха увеличили потомството: вече имаше две дъщерички и още двама сина.