Уилбър Смит - Мусон

Доктор Рейнолдс, асистиран от Сара, излекува няколко болни от племето, което заздрави окончателно взаимното доверие. Когато експедицията продължи срещу течението към главния краал 90 90 Краал — африканско селище във вид на окръжност. на лоци, новината за пристигането им ги изпреварваше, понесена от звуците на племенните барабани. Главният вожд Бонгола слезе лично да ги посрещне край брега, след което ги заведе в нови, издигнати специално в тяхна чест колиби.

Селището на Бонгола представляваше струпани една до друга няколкостотин колиби, с покриви от палмови листа, разположени по брега на реката и склоновете на приречния хълм. Всяка колиба бе заобиколена от мангови и бананови дървета, както и с градинки маниока. 91 91 Маниока — тропическо растение с годни за храна корени с високо съдържание на скорбяла. Издигнати на колове краали даваха подслон на дребните добичета на племето и ги закриляха от нощните похождения на хиени и леопарди.

Аболи и Том вече говореха свободно езика на лоци и провеждаха всеки ден дълги беседи с Бонгола. Вождът беше бъбрив по природа дребосък, който изложи пред Том цялата най-нова история на племето. Някога лоци населявали плодородни и богати земи по бреговете на голямото сладководно езеро на север, но се появили роботърговци и налетели върху им като гепард на газела. Оцелелите избягали далеч на юг и вече почти две десетилетия се опазвали от опустошителните набези. Но всеки ден живеели със страх, защото знаели, че търговците навлизат все повече във вътрешността.

— Знаем, че един ден пак ще трябва да бягаме — каза Бонгола. — Затова ни обзе такава тревога, когато научихме за пристигането ви.

Том си спомни разказа на Аболи, как бил отвлечен като дете от ловците на роби. Спомни си също несретниците от пазарите за роби в Занзибар и отново го обзе дълбоко отвращение. Силен гняв го обзе заради невъзможността да облекчи по някакъв начин жестоката съдба на тоя народ.

Търговията с Бонгола се оказа изгодна: дребосъкът предложи за продан много и качествени бивни от собствените си запаси. Ван Хутен се завърна от една експедиция и гордо показа на Том пет таралежови шипа, запушени откъм широкия край. Когато отпуши един от тях и изсипа съдържанието му върху блюдото на прецизна везна, Том се вторачи в мъничката купчина метални прашинки и люспи, жлътнали весело на слънцето.

— Златен пясък? — попита той. — Чувал съм да разправят за фалшиво злато. Сигурен ли си, че не е такова?

Ван Хутен се изпъчи, възнегодува срещу подобно петно върху професионалната си чест и показа на Том, как се проверяват люспите с киселина.

— Киселината разяжда всички основни метали, освен благородните — обясни той. Под погледа им химикалът зашипя и забълбука, но когато металната люспа бе извадена, тя си остана лъскава и с непокътната повърхност.

Заведе Том до мястото, където бе промил пясъка и му показа цяла верига чакълести и пясъчни наноси по протежение на една долина. По искане на Том, Бонгола им отпусна петдесет жени — мъжкият кодекс на честта не позволява да се срами полът с черна работа, като копане из полето и дълбане на дупки в реката.

Ван Хутен снабди всяка жена с корито и демонстрира как се работи с него. Как се пълни и разтърсва, как водата отмива пясъчните кристали, докато на дъното останат само лъскавите частици метал. Жените бързо овладяха тънкостите на занаята, а Том обеща да заплаща с парче мънистен наниз всеки пълен с благороден прах шип, който му донесат.

Наносното находище на Ван Хутен се оказа толкова богато, че една усърдно работеща жена успяваше да напълни мъничкото конусче за по-малко от ден. Скоро промиването на златоносен пясък се превърна в предпочитано занимание за племето. Щом някой мъж понечеше да се присъедини към това доходоносно прекарване на времето, жените го прогонваха с негодувание.

Наближаваха дъждовете и отново дойде време да поемат по течението. Лодките бяха натоварени до горе със слонова кост, а в касата на кораба имаше заключени почти сто унции златен пясък.

Когато Аболи каза на Фала и Цете, че ще ги остави при семействата им, докато се върне следващия сезон, те избухнаха в безутешни ридания и порой сълзи. Сара му се скара:

— Как можеш да бъдеш толкова жесток, Аболи? Накара ги да те обичат, а сега разбиваш мъничките им сърца!

— Те ще умрат от страх и морска болест по пътя, а дори да оцелеят, всеки ден ще тъгуват за майките си. Ще направят живота ми невъзможен, както и своя. Нека по-добре си седят тука и чакат, като примерни съпруги.