Уилбър Смит - Мусон

След още три дълги движения на триона, костта бе прерязана. Кракът увисна и хирургът заряза триона, за да се хване отново за ножа. — Ще му оставя повечко месо отдолу, та костта да е добре защитена. — С няколко бързи движения оформи нужния къс месо, а Том щеше да повърне при вида на тупналия върху решетката крак. Единият помощник на доктора го блъсна с ръка на пода, където остана да потрепва като току-що уловена риба, докато нервните окончания умираха.

Рейнолдс вкара края на един конец в ухото на моряшка игла и загъна щръкналия край на бедрената кост с провисналото парче плът. Той си тананикаше нещо със затворена уста, докато пробиваше с иглата дебелата кожа и започна да ниже един до друг акуратни шевове околовръст. Свободните краища на конците, с които бе завързал кръвоносните съдове, висяха от зашитата рана.

След няколко минути Рейнолдс се изправи и наклони глава като шивачка, завършила поредно ръкоделие.

— Хубаво — отсъди той. — Много хубаво, независимо, че го казвам аз. — Цъкна самодоволно с език. За Том чуканчето приличаше на глава на новородено — кръгла, гола и окървавена.

— Да видим сега другия крак — каза Рейнолдс и кимна към помощника си. Оня хвана десния обезобразен крак на Хал с груби космати ръце и го изпъна. Болката измъкна пострадалия от тъмните дебри на безсъзнанието. Отново нададе сърцераздирателен стон и направи безсилен опит да се изправи, но те го държаха здраво.

Рейнолдс прегледа крака, като започна от горната част на бедрото под самия турникет и продължи надолу през коляното, като здраво натискаше яките си груби пръсти, за да търси счупена кост.

— Добре! — окуражи се сам. — Отлично! Мисля, че тук мога да рискувам, като отрежа много по-ниско. Ще запазя коляното. Това е много важно. Ще можем да му направи дървен крак. Възможно е даже да се научи отново да ходи.

Мисълта, че баща му, олицетворение на сила и подвижност откак се помнеше, може би никога вече няма да ходи, нахлу в обърканото съзнание на Том. Тя бе почти така непоносима, както и ужасите, които бе принуден да гледа, докато Рейнолдс отново взе окървавения скалпел и направи първия разрез върху другия крак. Хал се друсаше и скимтеше в хлъзгавите му от пот ръце и дъвчеше дървото на трески.

Том сумтеше и се задъхваше в усилията си да задържа извиващото се тяло и да потиска гаденето, когато и вторият крак бе отделен и тупна на окървавения под. Този път комата не дари Хал с безчувствие. Принуден бе да изтърпи всичките изтънчени мъчения на скалпела и триона. Том бе преизпълнен с благоговение и някаква странна гордост от начина, по който баща му се бореше срещу болката и леко се огъна само в един миг, когато явно бе достигнала непоносими предели. Дори и тогава, той направи опит да заглуши вика си.

Най-накрая Том можа да се надвеси над ухото му и да прошепне:

— Свърши се, татко! Всичко свърши!

Невероятно, но баща му чу и разбра. Направи опит да се усмихне и гледката бе покъртителна.

— Благодаря. — Устните се извиха, за да произнесат думата, но от гърлото не излезе нито струйка въздух. Зрението на Том се замъгли от нахлулите в очите му сълзи, но той ги преглътна, надвеси се над лицето на баща си и го целуна по устните — нещо което не бе правил никога в живота си. Хал дори не се опита да избегне тази нежност.

Нед Тайлър забърза насреща му, щом се появи на палубата.

— Как е? — попита го той.

— Жив е — отвърна късо Том, но като видя съчувствие в очите на моряка, добави: — Състоянието му е, каквото трябва да се очаква. Нищо не може да се каже до няколко дни. Според доктор Рейнолдс, сега има нужда от почивка.

— Да благодарим Богу и за това — каза Нед и погледна очаквателно.

За миг Том не разбра, какво искат от него. Изведнъж мисълта го прониза остро: Нед очакваше заповеди. Отхвърли я недоволно. Чувстваше се твърде изтощен и несигурен в себе си, за да поеме отговорността, така внезапно стоварила се отгоре му. След това, с усилие на волята, мобилизира силите си.

— Първата ни грижа сега е да вземем на борда всички ранени, за да може доктор Рейнолдс да се погрижи за тях както трябва.

— Слушам, мастър Кортни — отвърна Нед с облекчение. Том се изненада от лекотата, с която стана всичко. Вече не бе мастър Том, а мастър Кортни. Като син на Хал, властта бе преминала по естествен начин в негови ръце. Той бе само седемнадесетгодишен и нямаше никакъв чин, но това не бе военен кораб, а Том многократно бе доказал, че носи глава на раменете си и е годен да се справи във всякаква битка. Офицери и моряци го обичаха. Нямаше място за спор. След като Нед Тайлър приемаше властта му, така щеше да постъпи и всеки друг на борда на „Серафим“.