Уилбър Смит - Мусон

— А, добре! Влизай, момче! Не стой там така опулен! Трябва ми още един чифт здрави ръце! — добави той сухо и започна да навива ръкави над лактите.

Том пристъпи напред, с налети с олово крака и застана край решетката, загледан в осакатеното тяло на баща си. Остра миризма на спирт изпълваше каютата. Един от помощниците на доктора тикаше гърлото на бутилка от три кварта 69 69 Кварта — мярка за обем равна на 1172 милилитра. ром в устата на баща му. Течността се стичаше по бузите и косите. Той се давеше и макар че бе в полусъзнание, правеше опити да извърне глава.

Том грабна бутилката.

— По-внимателно, непохватен дръвник, такъв! Ще го удавиш.

— Той има нужда от рома, за да не усеща болката — възрази помощникът.

Том не му обърна внимание, а вдигна главата на баща си с такава нежност, сякаш бе на малко дете. Поднесе шишето внимателно, за да може да отпива по малко и да преглъща.

Погледна към краката му. Рейнолдс ги бе пристегнал в средата на бедрата с кожени ремъци, за да може с помощта на тия турникети да ограничи кръвоизлива, но раните продължаваха да сълзят. Под решетката бяха поставили кофа за кръвта и непрестанното кап-кап звучеше в ушите на Том като воден часовник, отброяващ изтичащите секунди на бащиния живот.

Рейнолдс приключи приготовленията си и взе от платнения несесер с инструменти, един скалпел с дръжка от слонова кост. Започна да разрязва прогизналите с кръв парцали, останали от крачолите. При вида на показалото се отдолу месо, Том пребледня и за малко да загуби свяст.

Взривът бе охлузил плътта и тя бе добила вид на кълцан черен дроб. Пясък и коралови частици бяха набити в нея сякаш с мускет. Костни частици стърчаха като кремъчни остриета на стрели. Рейнолдс опипа краката. Те бяха меки и сякаш безкостни под натиска на пръстите му. Присви устни и поклати глава.

— Ще трябва да ги отстраним. И двата. Не мога да ги спася.

— Не! — викна Том. — Няма да го лишите от крака! Никога след това няма да може да язди кон или да командва кораб. Не можете да сторите това!

— Тогава ще умре. Краката ще загният и той ще умре от гангрена до една седмица или още по-бързо, ако има късмет. — Кимна към помощниците си. — Хванете го!

Аболи пристъпи напред и Рейнолдс му каза:

— Да, и ти! Трябват силни ръце. — Избра един скалпел, който за Том приличаше повече на касапски нож и опита остротата му на собствения си палец. Том забеляза петънцата ръжда там, където не е била измита добре по-раншна кръв. — Мастър Том, ти ще трябва да държиш главата му. — Рейнолдс му подаде едно парче дърво. — Това го сложи между челюстите. Трябва да има какво да захапе, защото иначе ще си счупи зъбите.

Натопи една гъба в съда с гореща вода, който държеше единият му помощник и избърса отчасти кръвта и мръсотията от левия крак на Хал, за да види къде да направи първия разрез. После пристегна още турникета и прокара острието по изпънатата кожа. Тя бе разрязана и Том, който държеше дървото в устата на баща си, усети как тялото му се сгърчва и извива нагоре, а всеки мускул и сухожилие в него се опъват сякаш от кабестан.

Ужасяващ вик излезе от устата на Хал, а челюстите му се впиха в дървото и го направиха на трески. Том се опита да задържи мятащата се насам-натам глава, но баща му бе обладан от силата на луд.

— Дръжте го здраво! — ръмжеше Рейнолдс, като продължаваше да реже, а Аболи и вторият помощник се мятаха из каютата, в ритъм с бесните конвулсии. Том чу как стоманеното острие стигна бедрената кост дълбоко под плътта. Рейнолдс бързо остави настрана ножа и взе тънки здрави конци, с които привърза отрязаните краища на кръвоносните съдове, от които кръвта си изтичаше въпреки турникета. Течеше като река в кофата под дървената скара. Том не можеше да повярва, че е възможно в едно тяло да има толкова много кръв.

Рейнолдс извади от набора трион и опипа ситните зъби. После хвана с лява ръка бедрото, както дърводелец хваща бичме и с дясната направи първото движение върху костта в дълбокия срез, оставен от скалпела.

Стоманените зъби зачегъртаха с остър звук костта и независимо от усилията на четиримата мъже, Хал сгъна тялото си и седна. Главата му бе отметната назад и върху шията и раменете му ясно изпъкваха снопчета мускули и сухожилия. Нов мъченически стон излезе от зейналата уста и се разнесе из кораба. После тялото се отпусна и падна възнак върху решетката.

— Да благодарим Богу за това — прошепна Рейнолдс. — Сега трябва да побързаме, преди да е дошъл в съзнание.