Дейвид Балдачи - Да спасиш свидетел

Тя погледна отражението си в пукнатото огледало. Костите на лицето сякаш напираха през кожата, очите й хлътваха. Само един сантиметър кожа между нея и небитието. Голямата й мечта да открие спасителен изход за двамата изведнъж се превръщаше в шеметно, безумно падане. На нейно място баща й просто би грабнал багажа, за да избяга в нощния мрак. А какво можеше да стори дъщерята?

Докато крачеше по коридора, Лий извади пистолета и го насочи напред. Другата му ръка описваше с фенерчето бавни, отмерени дъги.

Най-напред надникна в кухнята, където откри малък хладилник от петдесетте години, електрическа печка и протрит линолеум на черно-бели квадрати. Тук-там по стените се тъмнееха петна от влага. Таванът беше недовършен, по него ясно се виждаха опорните греди и дъските на пода отгоре. Между тях се преплитаха под прав ъгъл стари медни тръби и по-нови добавки от пластмаса, които потъваха в голите стени.

Не долови мирис на готвено, из въздуха се носеше само дъх на стара мазнина, засъхнала по печката и в отдушника, навярно заедно с няколко милиарда бактерии. Насред кухнята имаше очукана маса с гетинаксов плот и четири метални стола с пластмасови облегалки. По голите етажерки не се виждаше нито една чиния. Също така нямаше кърпи, кафеварка, кутии за подправки — всъщност липсваше и най-малката дреболия, която да подскаже, че кухнята е била използвана през последните десет години. Лий имаше чувството, че се е върнал назад във времето, или е попаднал в старо бомбоубежище, изградено по време на масовата истерия в средата на века.

Малката столова беше от другата страна на коридора. Лий погледна дървената ламперия, потъмняла и напукана от годините. Изведнъж му стана хладно, макар че въздухът вътре бе застоял и потискащ. Къщата явно нямаше централно отопление, не се виждаха и климатици по стените. Отвън не бе забелязал резервоар за гориво, във всеки случай не и над земята. Тук-там до стените бяха оставени малки нагреватели, включени в контактите. И тук таванът бе недовършен. Кабелът за прашния полилей минаваше през дупки в гредите. Без съмнение електричеството бе стигнало до тази къща няколко десетилетия след нейното построяване.

Докато вървеше по коридора към предната част на къщата, Лий не забеляза невидимия лъч, минаващ на височината на коляното. Той навлезе в охранявания периметър и отнякъде долетя едва доловимо щракване. Лий подскочи, трескаво завъртя пистолета, после се успокои. Старите къщи често издават странни звуци. Просто беше изнервен и имаше защо. Тази къща изглеждаше като измъкната от филм на ужасите.

Лий влезе в една от предните стаи. Тук лъчът на фенерчето му разкри, че мебелите са изместени към стените, а в дебелия слой прах върху пода личаха следи от стъпки и влачене на предмети. По средата на стаята имаше няколко сгъваеми стола и правоъгълна маса. В единия й край беше оставена кафеварка, а до нея — пластмасови чашки и пакетчета кафе, захар и сухо мляко.

Лий възприе спокойно всичко това, но трепна, когато видя прозорците. Те бяха заковани с големи листове шперплат, изпод които провисваха крайчетата на дръпнатите завеси.

— Мамка му — промърмори той.

След малко откри, че и малките квадратни прозорчета на предната врата са закрити с картон. Извади фотоапарата и направи няколко снимки на тази странна подробност.

Тъй като искаше да привърши проучването час по-скоро, Лий изтича по стъпалата към втория етаж. Предпазливо отвори вратата на първата спалня и надникна. Откъм малкото легло веднага го лъхна мирис на мухъл. Тук дори и стените не бяха измазани. Той докосна голата външна стена и усети как през пукнатините повява студен въздух. За миг се изненада, като видя в горния край тънка светеща ивица. После разбра, че това са лунни лъчи, проникващи през процеп между стената и покрива.

Лий внимателно отвори вратата на гардероба. Въпреки старанието му тя издаде оглушително скърцане, което го накара да затаи дъх. Вътре нямаше нито дрехи, нито дори закачалки. Той поклати глава и мина в малката баня. Тук нещата изглеждаха малко по-съвременни — окачен таван, линолеум на точки и гипсови стени, облепени с прокъсани тапети. Имаше дори ръчен душ. Но липсваха кърпи, тоалетна хартия и сапун. Нямаше начин човек да се изкъпе или поне да се освежи.

Мина в съседната спалня. Тук мирисът на мухлясали завивки бе толкова силен, че трябваше да си запуши носа. В гардероба пак нямаше нищо.

Цялата работа изглеждаше съвършено нелепа. Лий стоеше в лунната светлина, проникваща през прозореца, усещаше как течението откъм пропуканите стени гъделичка врата му и клатеше глава. Какво търсеше тук Фейт Локхарт, щом не използваше къщата за тайно любовно гнезденце? Такава бе първата му хипотеза, макар че я виждаше да идва само с високата жена. В края на краищата човешките страсти имат какви ли не отклонения. Но дори и с тапи в носа никой не би могъл да прави любов върху тези чаршафи.