Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

Събеседникът му вдигна благочестиво пръст и каза:

— Ала тежкият труд може да бъде награда сам по себе си.

Фермерът се усмихна.

— Хвала на Бога тогава, защото цял живот съм бил възнаграждаван богато.

Проповедникът се съгласи с тия думи и каза:

— Значи имаш трудности в брака?

— Не е редно да се оплаквам — рече фермерът.

— Аз съм окото на Бога — отвърна проповедникът.

Двамата вдигнаха погледи към небесната синева, ала в нея нямаше и капчица от онова, за което мечтаеше фермерът.

— Някои хора не издържат на живот с толкова много награди — каза той.

— Сега говориш с гласа на жена си — рече проповедникът.

— Може и да е моят глас — възрази фермерът.

— Бог ще те насочи към истината, сине мой — каза проповедникът.

Тогава фермерът попита дали човек може да се страхува от истината.

— Човек може да се страхува от всичко — отговори проповедникът.

След това поседяха мълчаливо, защото фермерът бе изчерпал целия си запас от думи. И ето че видя как почнаха да прииждат облаци, небето се разтвори и рукна порой. Фермерът стана, защото сега го чакаше много работа.

— Виждаш ли — рече светият човек, — думите ми се сбъднаха. Бог ти показа пътя.

— Ще видим — каза фермерът. — Много време загубихме тая година.

Докато тръгваше обратно към нивите си, проповедникът подвикна след него:

— Сине на земята, ако получиш добра реколта, не забравяй за църквата в дните на изобилие.

Фермерът се озърна и докосна периферията на шапката си.

— Неизповедими са пътищата Господни — каза той, после пак се обърна и остави зад себе си окото и ухото на Бога.

Лу сгъна листовете и погледна Луиза. Надяваше се, че е постъпила правилно, като й ги прочете. И в същото време се питаше дали младият Джак Кардинал е усетил как разказът се превръща в изповед, когато засяга темата за проваления брак.

Луиза гледаше огъня. След няколко минути мълчание тя каза:

— Труден е тукашният живот, особено за децата. Трудно е и за съпрузите, макар че лично аз не съм го изпитвала. Не съм чувала мама и татко да си кажат лоша дума. А с моя Джошуа се погаждахме до сетния му дъх. Но знам, че за татко ти не беше така. Синът ми Джейк и жена му често се караха.

Лу дълбоко пое дъх и каза:

— Татко искаше да се преселиш при нас. Щеше ли да приемеш?

Луиза я погледна.

— Питаш ме защо не съм напуснала това място. Обичам тая земя, Лу, защото никога не ме е подвеждала. Ако реколтата се провали, ям ябълки или горски ягоди, които узряват винаги, или пък събирам корени — те са там, под земята, стига да знаеш къде да търсиш. И да натрупа три метра сняг, пак ще издържа. Порой, градушка или летен пек, с всичко това ще се справя. Нали сме заедно, аз и земята. Аз и моята планина. Туй навярно нищо не значи за разни хора, дето живот си живеят и само натискат копчета или пък разговарят, без да се виждат. — Луиза помълча и въздъхна. — Но за мен то е всичко. — Тя пак се загледа в огъня. — Татко ти казва чистата истина. Тия високи скали са прекрасни. И жестоки. — Тя се втренчи в Лу и тихо добави: — А планината е моят дом.

Лу отпусна глава върху гърдите й. Старицата нежно я погали по косата и двете дълго седяха в топлината на огъня.

После Лу изрече нещо, от което сама се изненада.

— А сега е и мой дом.

Издутите тумбести облаци ръсеха снежни парцали. Нещо изфуча край обора, сетне лумна ярка светлина, която започна да се разраства.

Вътре в къщата Лу тихо стенеше, измъчвана от кошмар. Двамата с Оз бяха преместили леглата си в предната стая до огнището и се завиваха с пъстри юргани, шити навремето от Луиза. В неспокойния си сън Лу чу някакъв шум, но не разбра какъв. Тя отвори очи и се надигна. Някой драскаше по вратата. Лу се разсъни веднага. Отвори вратата и Джеб нахълта със скимтене.

— Джеб, какво има? Какво е станало?

После тя чу рева на добитъка.

Лу изтича навън по нощница. Джеб я последва с лай и тя видя какво го е стреснало — оборът гореше. Лу изтича до къщата, изкрещя, че има пожар, и побегна обратно към обора.

Юджин изскочи на верандата, видя огъня и хукна натам, следван от Оз.

Когато Лу отвори голямата врата на обора, насреща й изригнаха дим и пламъци.

— Сю! Бран! — изкрещя тя.

В дробовете й нахлу пушек. Усети как косъмчетата по ръцете й трептят от горещината.

Юджин бързо изкуцука край нея, втурна се в обора и след малко изскочи, кашляйки задавено. Лу се озърна към коритото за поене на добитъка, после видя одеяло, метнато на оградата. Грабна одеялото и го натопи в студената вода.