Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса

Лу побегна навън. Оз понечи да тръгне след нея, но Котън го спря.

— Остави я сама засега, Оз — каза той. После стана, излезе на верандата, вдигна очи към звездите и се замисли за рухването на всичко, което обичаше.

Внезапно пред него прелетя Лу, яхнала кобилата.

Стреснатият Котън не успя да изрече и дума, само ги изпроводи с поглед, докато изчезнаха.

Лу препускаше бясно по огрените от луната пътеки; клонките на дървета и храсти я удряха през лицето. Най-после стигна до къщата на Даймънд, скочи долу, побегна, спъна се, пак стана и продължи да тича, докато нахълта вътре през отворената врата.

С обляно в сълзи лице тя пристъпи напосоки из стаята.

— Защо трябваше да ни напуснеш, Даймънд? Сега двамата с Оз си нямаме никого. Никого! Чуваш ли ме? Чуваш ли, Даймънд Скинър!

Откъм верандата долетя шумолене. Вцепенена от страх, Лу се обърна. После Джеб дотича през вратата, скочи в ръцете й и я близна по лицето, задъхан от дългото тичане. Тя го прегърна. Ненадейно отвън по стъклата затропаха клони, от комина долетя жален вой и Лу се вкопчи в кучето с всичка сила. Изтрещя отворен прозорец, в стаята нахлу вихър, сетне всичко стихна и Лу постепенно се успокои.

Тя излезе навън, яхна Сю и пое обратно, без сама да знае защо е дошла тук. Джеб подтичваше отзад с изплезен език. Стигнаха до разклон на пътя и Лу зави наляво, към фермата.

Джеб нададе вой още преди тя да чуе звуците. Някакви зверове се задаваха през храсталака със зловещ пукот и гърлено ръмжене. Лу тръсна юздите, но преди Сю да ускори ход, първото диво куче изскочи от гората право пред тях. Кобилата се изправи на задни крака, като видя грозната, настръхнала и озъбена твар — по-скоро вълк, отколкото куче. После от гората наизскачаха още и още, докато накрая шест звяра ги заобиколиха от всички страни. Джеб също настръхна и оголи зъби, но Лу знаеше, че не би имал никакъв шанс срещу толкова много противници. Сю продължаваше да цвили, да се изправя на задни крака и да се върти в кръг. Лу усети, че започва да губи опора — грамадното конско тяло изведнъж й се стори тънко като въже, а и бе станало хлъзгаво, защото кобилата се обливаше в пот след дългото препускане.

Един от зверовете скочи към Лу и тя дръпна крак нагоре; Сю посрещна нападателя с копито и той рухна зашеметен. Но хищниците бяха твърде много, всички кръжаха наоколо и се зъбеха, а ребрата им стърчаха под козината. Джеб се хвърли в атака. Само след миг обаче бе повален и отстъпи с окървавена лапа.

После още един хищник скочи с оголени зъби срещу Сю и тя отново се вдигна на задни крака. А когато се отпусна, вече нямаше ездач, защото Лу най-сетне загуби опора, падна по гръб и остана да лежи зашеметена. Сю препусна по пътеката към фермата, ала Джеб застана като стена пред падналата си господарка, несъмнено готов да умре за нея. Глутницата пристъпи напред, усещайки лесната плячка. Лу се надигна с усилие въпреки ужасната болка в рамото и гърба. Наоколо нямаше дори пръчка и двамата с Джеб бавно почнаха да отстъпват. Докато се готвеше да умре с бой, Лу си мислеше само как Оз ще остане съвсем самичък и в очите й бликнаха сълзи.

Ревът се стовари над тях като хвърлена мрежа и дивите кучета извърнаха глави. Най-едрото бе почти колкото теле, но и то подви опашка, щом видя кой се задава. Пантерата беше грамадна и стройна, под антрацитената й козина играеха мощни мускули. Имаше кехлибарени очи и остри зъби, двойно по-дълги от тези на псетата-. Ноктите също бяха страховити, като зъбци на вила, прикрепени върху могъщите лапи. Звярът изрева още веднъж, когато излезе на пътеката и се устреми срещу глутницата със силата на товарен влак. Кучетата се врътнаха и побегнаха безславно, а огромната котка ги подгони, надавайки протяжен вой при всеки скок.

Лу и Джеб хукнаха с всички сили към фермата. Когато им остана по-малко от километър, те отново чуха пращене из храстите. Джеб пак настръхна, а сърцето на Лу едва не спря — тя зърна в мрака кехлибарените очи на грамадната котка, която се носеше из гората покрай пътеката. Това страховито животно би могло да ги разкъса за броени секунди, но се задоволяваше само да тича успоредно на тях, без да излезе нито веднъж на открито. Лу усещаше присъствието на звяра единствено по мекото шумолене на лапи върху есенните листа и по сиянието на огнените очи, които сякаш летяха свободно из въздуха, защото антрацитената козина се сливаше с непрогледната нощ.

Лу нададе вик на облекчение, когато зърна пред себе си фермата. Двамата с Джеб изтичаха по верандата, нахълтаха през вратата и най-сетне бяха спасени. Вътре не се чуваше нито звук и тя предположи, че Котън отдавна си е отишъл. Задъхана, Лу погледна през прозореца, но не видя и следа от пантерата.