Дейвид Балдачи - Последният жив

Маккарти стоеше неподвижен, вперил поглед в пръстите на краката си.

— Докато получим сигнала, мина доста време. Докато се съгласуваме с „Хотел“, мина още. Твърде много време мина — изръмжа той. — Трябваше да изчакваме, опитвахме се да се свържем с вас по радиото. От ТОК така и не разбираха какво става. Не се знаеше кой командва и кой изпълнява командите. Ама ти сигурно си го забелязал.

— Бяхме подготвени за всичко, само не и за това.

Маккарти седна върху гумения тепих и обгърна с ръце коленете си. Погледна Уеб.

— Чух, че малко нещо си се забавил в уличката, бил си паднал по очи или нещо такова.

Или нещо такова. Уеб приседна до него.

— Картечниците бяха задействани с лазерен спусък, но самият лазерен лъч е бил включен дистанционно малко преди атаката, за да не би случаен минувач да го пресече преждевременно. Явно някой през цялото време се е навъртал наоколо. — Уеб млъкна за момент и впери поглед в Маккарти, за да види въздействието на думите си.

— Вече говорих с Вашингтонското оперативно бюро.

— Не се и съмнявам.

— Става въпрос за чиста проба НФС, Уеб. — Той използва съкращението за „нападение над федерален служител“, в случая над няколко такива.

— Знам всичко това, Кен. Виж, не мога да ти кажа точно какво ми стана. Не го бях очаквал, не исках така да се получи. Направих каквото можах. — Уеб си пое дълбоко въздух. — Ако можех да се върна назад, бих дал всичко от себе си. А сега трябва да прекарам остатъка от живота си със спомена за случилото се. Не знам дали ме разбираш.

Маккарти вдигна глава; враждебното изражение на лицето му се бе смекчило.

— Нямаше по какво да стреляме, Уеб. Ние, снайперистите, нямахме цел. Толкова много тренировки, и изведнъж — нищо! На покрива имаше трима от нашите, уж държаха под обстрел целия вътрешен двор, а нито един нямаше пряка видимост към тия картечници. Освен това не смееха да открият огън, за да не би от рикошетите да пострада някой от вас.

— Ами момчето? Ти видя ли момчето?

— Онова, чернокожото? Да, дойде до нас по уличката, носеше шапката и бележката ти.

— Минахме край него и на отиване.

— Тогава не го видяхме, сигурно сте го закривали с телата си. Освен това от нашите позиции светлината в уличката много лъжеше.

— Добре де, ами останалите? Ония, наркопласьорчетата?

— Един от нашите ги държеше на мушка през цялото време. Не мръднаха от мястото, докато не започна стрелбата, след което си плюха на петите. Джефрис разправя, че изглеждали не по-малко сащисани от нас. Ние се размърдахме чак когато получихме сигнала от ТОК.

— Тогава какво стана?

— Координирахме се с „Хотел“, нали ти казах? Видяхме сигналната ракета, спряхме и се разгърнахме във ветрило. В тоя момент пристигна хлапето. Получихме бележката ти. Евърет и Палмър отидоха напред да огледат терена. Твърде късно за съжаление.

Маккарти не довърши; Уеб видя как по бузата му се стича сълза. Чертите на лицето му бяха младежки, като на нормален човек. Някога и Уеб бе имал такова лице.

— През целия си живот не съм чувал такава стрелба, Уеб. Нито пък съм се чувствал толкова безпомощен.

— Направихте каквото можахте, Кен. — Уеб помълча и добави: — Май не могат да открият хлапето. Потънало е вдън земя. Знаеш ли нещо по въпроса?

Маккарти поклати глава.

— Двама от екипа „Хотел“ се занимаваха с него. Мисля, че бяха Романо и Кортес.

Пак този Романо. По дяволите, каза си Уеб, трябва да поговоря с него.

— И какво направи после?

— С няколко от момчетата влязохме в двора. Видяхме те, но ти беше сдал багажа. — Маккарти отново погледна към пръстите на краката си. — Видяхме и това, което бе останало от „Чарли“. — Той вдигна поглед към Уеб. — Двама от снайперистите ми казаха, че си се върнал в двора, Уеб. Видели са какво си направил с ония картечни гнезда. Направо не са повярвали на очите си. Казват, че вие, ирландците, сте дяволски късметлии. На твое място аз не бих го направил.

— Разбира се, че би го направил, Кен. И щеше да се справиш по-добре от мен. — Маккарти се сепна от тази неочаквана похвала. Уеб продължи: — След като излязохте от двора, видяхте ли отново хлапето?

Маккарти се замисли за момент.

— Не. Помня само, че видях Романо да говори с някого. Това е всичко.

— Познаваше ли човека, с когото разговаряше Романо?

— Знаеш, че не се навирам много между цивилните.

— А онези от Агенцията за борба с наркотиците?

— Това е всичко, което мога да ти кажа, Уеб.

— Говорил си с Романо значи?