Дейвид Балдачи - Последният жив

Уеб премина покрай хангара, където се помещаваха големите хеликоптери „Бел Рейнджър 412“, както и значително по-малките МД–530, които другарите му наричаха „птичките“, понеже бяха много бързи и маневрени и пренасяха по четирима въоръжени бойци в кабината и още четирима, стъпили отвън на плазовете. Самият Уеб се бе возил на тези птички до някои доста горещи места, като всеки път надеждните МД–530 неизменно го бяха измъквали невредим, наистина понякога увиснал на въже надолу с главата от опашката на машината, но Уеб Лондон не беше придирчив по природа и му беше все едно по какъв начин се е отървал невредим след акция.

Зад телената ограда малко по-нататък се намираше автомобилният парк на отряда. Духаше пронизителен, леден вятър; Уеб се спря и закопча догоре якето си. Небето бързо при-тъмня от облаци; задаваше се буря — нещо обичайно за сезона и за този час от денонощието. Той влезе в заграждението, приседна върху единствения бронетранспортьор на ОБТ — подарък от армейския резерв, и огледа дългите редици шевролети събърбан. Джиповете бяха оборудвани с подвижни стълби като на пожарникарите, така че да паркират в подножието на която и да е сграда, да разпънат стълбата до петия етаж и — бау! — да почукат на прозореца на някой спотаен в бърлогата си терорист. В парка имаше още товарни камиони с ремаркета за превозване на екипировката им; имаше и водни джетове за десантни операции, походни кухни за учения, обозни камиони и една надуваема лодка с твърд метален кил, построена по проект на „Тюлените“ — елитните части на морската пехота. Лодката беше съоръжена с два осемцилиндрови двигателя „Крайслер“; когато двата дадяха едновременно газ, усещането беше, сякаш се намираш в сграда, която в момента се разрушава с динамит. Уеб се бе возил в тази лодка безброй пъти и като по чудо бе оставал жив.

Да, в автопарка имаше какво ли не — от снаряжение за война в джунглата до екипировка за арктически експедиции. Членовете на отряда се обучаваха за всякакви непредвидени обстоятелства, като не жалеха сили за поддържане на пълна бойна готовност. И въпреки това можеха да бъдат победени — или от сляпа случайност, или от безумен късмет на по-слаб противник, или пък с ловко планирана операция, основаваща се на разузнавателни данни, получени от предател в техните редици.

Заваля дъжд и Уеб влезе в огромното тренировъчно хале, където имаше макети в естествен размер на хотелски коридори и всякакви други помещения, построени от подвижни гумирани стени. Гледката напомняше снимачен павилион в Холивуд. Ако успееха да получат предварително плана на даден обект, техниците на ОБТ го изграждаха едно към едно на тренировъчния полигон, за да се обучават командосите в условия, идентични с реалните. Последният макет беше на обекта, където бе унищожен екип „Чарли“. Докато внимателно разучаваше конфигурацията на помещенията, Уеб нито за миг не бе предполагал, че така и не му е писано да проникне в действителната сграда. Другарите му не бяха успели да стигнат дори до вратата. Той се надяваше в скоро време да демонтира този макет, за да направи място за нещо ново. Едва ли следващия път резултатите можеха да бъдат по-лоши от сега.

При тренировки с бойни муниции куршумите потъваха в облицованите с пенокаучук стени. Стълбищата бяха от дърво, за да няма рикошети; въпреки това бойците бяха открили от личен опит, за щастие без фатални инциденти, че дори пироните, с които бе скована конструкцията, можеха да отклонят куршума от пътя му, понякога в нежелана посока. Уеб мина покрай макета на самолетен корпус, провесен от гредите на тавана, върху който тренираха по сценарии за спасителни акции при въздушно пиратство.

Колко ли въображаеми терористи бе застрелял Уеб тук? Колкото и да бяха, струвало си бе усилията. Той никога нямаше да забрави един случай, когато от Рим бе отвлечен американски пътнически самолет. Отначало терористите бяха наредили на екипажа да отлети за Турция, а оттам за Манила. Самолетът на спасителния екип бе излетял от базата „Андрюс“ в рекорден срок — само два часа след обявяване на тревогата. От борда на военнотранспортния „Херкулес С–141“ Уеб и хората му бяха проследили отвлечения самолет по целия му път. На пистата в Манила, докато той се зареждаше с гориво, терористите бяха отворили вратите и бяха изхвърлили навън два трупа — и двата на американци, от които едно четиринайсетгодишно момиче. Това е политическа декларация, гордо обявиха тогава те. Последната публична изява в живота им.