Дейвид Балдачи - Последният жив

— „Уиски“ и „Рентген“ сто на сто са усетили нещо — каза Уеб, имайки предвид снайперистите на покрива.

— Видели са някои неща, но засега предпочитам да не ги обсъждам — отвърна Бейтс.

Инстинктите на Уеб му подсказаха да не го притиска повече. Какво друго биха могли да кажат снайперистите? Че са видели как Уеб е замръзнал на мястото си, как е оставил целия си екип да тръгне в атака, а самият той се е проснал по очи като последен страхливец, докато другарите му по оръжие са били изпонатръшкани като овце в кланица?

— Ами хората от Агенцията за борба с наркотиците? Няколко от тях бяха придадени към „Хотел“, освен това имаше и един резервен екип.

Бейтс погледна Уеб в очите и поклати глава.

ФБР и АБН не можеха да се нарекат приятелски институции. В представите на Уеб Агенцията се държеше с Бюрото като по-малкото сестриче, което винаги правеше напук на големия брат, щипеше го и тайно го риташе по пищялите, а когато ФБР се обърнеше да й извърти един шамар, писваше на умряло и тичаше да се оплаква.

— Е, какво, ще приемем това обяснение, докато не се случи нещо, което да го опровергае — каза Уеб.

— Така е най-добре. Някои от вас имаха ли уреди за нощно виждане?

Уеб веднага разбра смисъла на въпроса. С такива очила лазерният лъч щеше да се вижда като ярък сноп светлина.

— Не — отвърна той. — Още щом започна стрелбата, аз извадих термодетектора и малко по-късно го сложих на пушката си, но от останалите никой нямаше уред за нощно виждане. Ако си с него и ти се изпречи източник на обикновена светлина, например улична лампа, може да те ослепи като нищо. Снайперистите ги избягват по време на операция, защото изкривяват пространството и им пречат да определят дистанцията.

Бейтс кимна по посока на издънените прозорци, откъдето бяха стреляли картечниците.

— Техническият екип огледа картечните гнезда. Всяко от тях е било снабдено с миниприемник, по който е подадена командата за стрелба. Най-вероятно системата е била нагласена със закъснение от няколко секунди, за да не започнат да стрелят веднага след пресичането на лазерния лъч, а чак когато е сигурно, че всички се намират в полето на огъня. Вътрешният двор е достатъчно широк, а обсегът и разположението на картечните гнезда са такива, че го покриват целия.

Внезапно Уеб усети как му се завива свят и се подпря с ръка на стената. Сякаш вцепенението от предишната нощ, по време на онази обречена атака, го обзе отново с пълна сила.

— Трябваше да полежиш повече, да се възстановиш — загрижено каза Бейтс, като го обгърна с ръка през рамото, за да го подкрепи.

— Нищо ми няма. Случвало ми се е да се порежа по-лошо, докато се бръсна.

— Нямам предвид ръката ти.

— Главата ми също е напълно в ред, ако това те тревожи — озъби се Уеб, после се поуспокои. — В този момент съм по-склонен да действам, отколкото да мисля.

През следващия половин час Уеб най-подробно изброи всички случайни лица, с които се бяха засекли през изминалата нощ, точните места, където ги бяха видели, и описа, доколкото можа, външния им вид, както и всички останали обстоятелства около операцията — от подготовката на екип „Чарли“ за навлизане в периметъра до последния отекнал изстрел.

— Смяташ ли, че някой от тях, който и да било, е могъл да има нещо общо с обекта? — запита Бейтс. Имаше предвид хората, които бяха подминали в сляпата улица на път към вътрешния двор.

— По тези места всичко е възможно — отвърна Уеб. — Че е изтекла информация, в това няма съмнение. Изтичането е могло да стане навсякъде и по всяко време.

— Явно възможности не са липсвали — кимна Бейтс. — Да обсъдим поне няколко.

Уеб вдигна рамене.

— Това не беше рутинна тревога, при която получаваш на пейджъра код „888“. — Имаше предвид заповедта екипите да се прибират веднага в Куонтико. — Миналата нощ бе избрана много отдавна, екипите бяха сформирани предварително, раздадоха ни специални оръжия и екипировка, проиграхме сценария няколко пъти и ни разпределиха по колите. Ако се наложеше да представим заповеди за обиск, с нас имаше прокурор. Снайперистите бяха заели позиции отрано. Бяха се дегизирали като екипи за саниране на сгради и отстраняване на течове по покривите. От централата бяха уведомили местната полиция — ония поважничиха малко, пък после мирясаха. След като напуснахме прикритието, Теди Райнър поиска разрешение да действаме по усмотрение предвид на трудния терен. Може би щеше да се наложи да открием огън по живи цели. Получихме заповед да се придвижим към критичната точка, после зачакахме броенето. Щяхме да направим само един пробив — при входната врата. Планът беше вътре да се разделим на две групи и да ударим обекта от две страни едновременно, докато „Хотел“ и хората на АБН проникнат в сградата отзад. През цялото време снайперистите от покрива щяха да осигуряват прикритие. Идеята беше да действаме бързо и както винаги да ударим с всички сили.