Дейвид Балдачи: Проста истина

Голата истина бе, че никой не даваше пет пари за Руфъс Хармс. Той беше негър, прекарал в карцера почти цялата си военна кариера. Безсмисленото убийство на едно дете едва ли можеше да го издигне в очите на военните. Мнозина смятаха, че такъв човек няма право на друг съд освен бърз, мъчителен и смъртоносен. И може би Райдър споделяше тяхното мнение. Затова не се постара да брани всяка педя земя в защита на своя клиент, но все пак му спаси живота. Никой адвокат не би могъл да разчита на повече.

Затова се чудеше за какво ли го търси Руфъс.

Ставайки от масата на защитата, Джон Фиск се вгледа в своя противник Пол Уилямс. Младият заместник на областния прокурор току-що бе приключил самоувереното изложение на обвинителния акт.

— Спукана ти е работата, Поли — прошепна Фиск. — Всичко обърка.

Когато Фиск се обърна към съдията Уолтърс, по лицето му се изписа сдържано вълнение. Беше широкоплещест, висок метър и осемдесет, но все пак с няколко сантиметра по-нисък от по-малкия си брат. И за разлика от Майкъл никой не би го нарекъл красавец. Имаше бузесто лице с два пъти чупен нос — веднъж на среща по борба в колежа и веднъж по време на работата му в полицията. Но черната му коса бе сресана небрежно назад и това го правеше някак по-привлекателен и сърдечен, а в кафявите му очи пламтеше непреклонна воля.

— Ваша светлост, за да не губим времето на съда, бих искал публично да направя предложение на прокуратурата относно обвинителния акт. Ако се съгласят да оттеглят обвинението и да дарят хиляда долара на фонда за служебна защита, аз ще се въздържа от отговор, няма да подавам молба и можем да си ходим.

Пол Уилямс скочи на крака тъй бързо, че очилата му паднаха върху масата.

— Ваша светлост, това е възмутително!

Съдията Уолтърс огледа отвисоко претъпканата зала, втренчи се мълчаливо в купчината дела върху масата и уморено махна на двамата.

— Приближете се.

Когато застанаха пред съдията, Фиск каза:

— Ваша светлост, просто се опитвам да направя услуга на прокуратурата.

— Прокуратурата не се нуждае от услугите на мистър Фиск — възрази презрително Уилямс.

— Я стига, Поли, някакви си хиляда долара, и ще можеш да пийнеш бира, преди да се прибереш, за да обясниш на началството как си объркал работата. Може дори да те черпя една.

— И да се скъсаш, няма да видиш от нас пукнат цент — заяви високомерно Уилямс.

— Е, мистър Уилямс, искането е малко необичайно — каза съдията Уолтърс.

В съдилищата на Ричмънд исканията за издаване на решение даваха преди или по време на процеса. И никой не прилагаше към тях подробни справки. Тъжната истина бе, че криминалните дела най-често се уреждаха на бърза ръка. Само в редките случаи, когато оставаше неубеден след изслушването на двете страни, съдията изискваше да получи писмени изложения. Затова Уолтърс бе леко объркан от пространното досие, което обвинителят му връчи по своя инициатива.

— Знам, ваша светлост — каза Уилямс. — Както казах обаче, самото положение е необичайно.

— Необичайно ли? — обади се Фиск. — Кажи го направо шантаво, Поли.

— Мистър Фиск — нетърпеливо го прекъсна съдията, — неведнъж съм ви порицавал за ексцентрични обноски в моята зала и ако се наложи, без колебание ще ви обвиня в неуважение към съда. Започвайте отговора си.

Уилямс си седна, а Фиск пристъпи на подиума.

— Ваша светлост, въпреки факта, че спешното искане на прокуратурата беше изпратено в кантората ми по факса посред нощ и нямах време да подготвя отговора си както трябва, смятам, че ако погледнете вторите параграфи на страници четири, шест и девет от тяхното изложение, ще стигнете до извода, че изложените факти, особено що се отнася до престъпното минало на обвиняемия, заявленията на арестувалите го полицаи и показанията на двамата очевидци относно престъплението, уж извършено от моя клиент, са несъвместими с утвърдената документация по случая. Освен това основният прецедент, изтъкнат от прокуратурата на десета страница, неотдавна бе отменен с решение на Върховния съд на Вирджиния. Приложих към отговора си съответните материали и за ваше удобство отбелязах несъответствията.

Докато съдията преглеждаше папката пред себе си, Фиск се приведе към Уилямс и подхвърли:

— Виждаш ли какво става, когато пишеш тия боклуци посред нощите. — Той подхвърли копие от отговора си на масата пред него. — Тъй като разполагах само с около пет минути, за да се запозная с твоето изложение, реших да бъда също така любезен. Можеш да четеш едновременно със съдията.