Дейвид Балдачи - Проста истина

С тия думи Фиск му обърна гръб и се отдалечи. Греъм въртеше цигарата между пръстите си.

— А пък ти си потърси свястна работа, Фиск.

Половин час по-късно Джон Фиск беше извън града, на среща с един от клиентите си в областния затвор. Адвокатската работа често го водеше извън Ричмънд, в областите Хенрико, Честърфийлд, Хановер и дори Гучланд. Не беше особено доволен от растящата си клиентела, но гледаше на нея като на слънцето. Ще изгрява всеки ден, докато спре веднъж завинаги.

— Заръчаха ми да поговорим, Дерек.

Дерек Браун — или ДБ–1, както го знаеха в уличните среди — имаше сравнително светла кожа и целите му ръце бяха осеяни с неприлични, злобни и поетични татуировки. От дългия престой в затвора бе заякнал; по бицепсите му лъкатушеха изпъкнали вени. Веднъж Фиск го бе видял да играе баскетбол в затворническия двор — без риза, мускулест, с още татуировки по гърба и раменете. Отдалеч приличаше на нотна тетрадка. Издигаше се във въздуха като реактивен самолет, летеше гладко напред, поддържан от нещо невидимо, а пазачите и останалите затворници се извръщаха да го погледнат с възхищение. В края на полета младежът заби топката в коша и обиколи да плесне длан с целия отбор. Но не беше чак толкова добър, че да играе в колеж, камо ли в Ен Би Ей. И ето че сега седяха един срещу друг в областния дранголник.

— Прокурорът предлага умишлена телесна повреда, престъпление трета степен.

— Защо не шеста?

Фиск се навъси. Тия момчета толкова често обикаляха съдилища и затвори, че знаеха наказателния кодекс по-добре от мнозина адвокати.

— Шеста степен е телесна повреда в състояние на афект. А при теб афектът е бил предния ден.

— Ама той имаше пищов, бе. Не тръгвам срещу Пак, когато стиска желязо, а аз не. Ти акъл имаш ли?

На Фиск му се прииска да посегне и да изтрие това нахакано изражение.

— Съжалявам, прокурорът се е запънал на трета степен.

— Колко ще ми лепнат? — безучастно запита Дерек. Според Фиск ушите му бяха дупчени поне дванайсет пъти.

— Пет години плюс излежаното.

— Тъпанари. Пет години само задето мъничко съм го рязнал с някакво скапано джобно ножче.

— Кинжал с петнайсет сантиметра острие. И си го наръгал десет пъти, по дяволите. Пред свидетели.

— Той ми опипваше мацето, мама му стара. Туй не е ли смекчаващо вината обстоятелство?

— Имаш късмет, че не се стигна до убийство първа степен, Дерек. Според докторите само по чудо не е умрял на тротоара от кръвоизлив. И ако Пак не беше такава опасна гадина, щяха да ти лепнат опит за убийство. С утежняващи вината обстоятелства. За това дават двайсет години или до живот. Знаеш го.

— Задяваше ми мацето — отсече Дерек, като се приведе напред и изпука с кокалчетата на пръстите си, за да подчертае абсолютната логика на твърдението си както от правна, така и от морална позиция.

Фиск знаеше, че Дерек има добре платена, макар и незаконна професия. Беше пръв помощник на втория по големина наркотърговец в Ричмънд, оттам идваше и прозвището му ДБ–1. Шефът се казваше Турбо, едва двайсет и четири годишен. Империята му беше добре организирана, със строга дисциплина и за прикритие въртеше напълно законна дейност — обществени перални, кафене, заложна къща и цял куп счетоводители и адвокати, които да се занимават с парите от наркотици, след като бъдат изпрани. Турбо бе умен младеж, много го биваше в сметките и бизнеса. Фиск все се канеше да го пита защо не се опита да основе застрахователна компания. Печалбите бяха почти същите, а смъртността доста по-ниска.

При други обстоятелства Турбо би викнал някой от своите скъпо платени адвокати да се заеме с Дерек. Но провинението нямаше нищо общо с трудовата му дейност, тъй че не се полагаха компенсации. Прехвърляха го на обществен защитник като наказание, задето е допуснал подобна глупост — да си загуби ума заради някаква женска. Турбо не се боеше, че Дерек може да проговори. Прокурорът дори и не си направи труда да предлага нещо подобно. Знаеше, че ще е напразен труд. Пропееш ли, мъртъв си — все едно дали навън или в затвора.

Дерек бе израснал в приятен квартал, в дома на заможни родители и всичко вървеше гладко, додето един ден не реши да зареже гимназията и да поеме по лекия път на наркотърговец, вместо да изкарва хляба си с труд. Имаше всичко, можеше да постигне в живота каквото поиска. Подобни младежи се срещаха толкова често, че светът бе почнал да гледа с пълно безразличие ужасната съдба на хлапетата, получаващи райски прахчета от хора като Турбо. Фиск страшно искаше някоя нощ да отведе Дерек нейде на тъмно и с бухалка в ръка да му втълпи старомодните морални принципи.