Дейвид Балдачи: Проста истина

— Сбогом.

Тръгнаха към асансьора. Тримата мъже влязоха в кабината, но Сара се задържа.

— Ще ви догоня по-късно — каза тя.

Още преди асансьорът да се затвори докрай, тя вече тичаше обратно към апартамента. Отвори й Мери.

— Къде е съдия Найт?

— В спалнята си. Защо…

Сара изтича покрай нея и нахълта в спалнята. Седнала на леглото, Елизабет Найт вдигна очи към бившата си сътрудничка. Бе стиснала юмрук; край нея лежеше празно шишенце.

Сара бавно пристъпи напред, седна и хвана ръката на Найт. Разтвори пръстите и таблетките се разсипаха.

— Елизабет, не е това начинът да се справиш.

— Да се справя ли? — истерично възкликна Елизабет. — Току-що изведоха през онази врата целия ми живот с белезници.

— Джордан Найт излезе през онази врата. Съдия Елизабет Найт седи тук, до мен. Същата Елизабет Найт, която ще въведе Върховния съд в новото столетие.

По лицето на Елизабет протекоха сълзи.

— Сара…

— Назначението е пожизнено. А ти ще живееш още дълго. — Сара стисна ръката й. — Чака те тежка и отговорна работа. Бих желала да ти помогна. Ако ме искаш.

И тя прегърна треперещите рамене на шефката си.

— Не знам дали ще мога… да оцелея.

— Сигурна съм, че можеш. Няма да си сама. Обещавам.

Елизабет се вкопчи в рамото й.

— Ще останеш ли с мен тази нощ, Сара.

— Ще остана колкото искаш.

Като ветеран, награден със Сребърна звезда, орден „Пурпурно сърце“ и медал за отлична служба, Джош Хармс имаше право да бъде погребан с висши воински почести в Арлингтънското национално гробище. Но представителят на военното министерство, който дойде да поговори с Руфъс, явно искаше да го убеди, че това не е най-доброто решение.

— Раняван е, спасил е сума ти момчета от своя полк, наградиха го с цял куп медали — каза Руфъс, гледайки мундира на офицера с един-единствен ред пъстри лентички. — Има повече награди от теб.

Онзи прехапа устни.

— Но и досието му не е от най-чистите. Бил е голяма напаст за началството. Доколкото разбрах, нямал и капчица уважение към армията.

— Значи си мислиш, че ще е неприлично да го заровят при разните му там генерали и прочие.

— В гробището вече почти няма място. Мисля, че ще е по-благородно там да почиват войници, които с гордост са носили униформата. Само това казвам.

— Макар че го е заслужил?

— Не споря. Но не вярвам, че брат ти би искал да бъде погребан там.

— Е, да, сигурно цяла вечност ще разправя на покойните генерали какво точно мисли за тях.

— Може и тъй да е — сухо отвърна офицерът. — Значи се споразумяхме? Ще уредиш погребението другаде, нали?

Руфъс го погледна в очите.

— Вече реших.

И тъй, през един прохладен и ясен октомврийски ден американският сержант от запаса Джошуа Хармс бе положен в Арлингтънското национално гробище. Погледнати отстрани, белите кръстове се сливаха тъй плътно, сякаш бе паднал подранил сняг. Докато почетната стража изстрелваше залпове и тръбачът свиреше отбой, гробарите спуснаха простичкия ковчег под земята. Руфъс и един от синовете на Джош взеха сгънатия флаг от ръцете на мрачен и почтителен офицер пред погледите на Фиск, Сара, Маккена и Чандлър.

По-късно, докато се молеше над гроба на своя брат, Руфъс си помисли за всички, заровени тук в името на войната. И мъже, и жени бяха намерили в това гробище сетен приют, макар че, погледнато исторически, неизменно мъжете разпалваха и водеха въоръжените сблъсъци. За онези, които като Руфъс следят човешката история до началото на Сътворението, погребаните тук можеха да прехвърлят цялата вина върху човека на име Каин, нанесъл убийствен удар върху брат си Авел.

Руфъс довърши своята молитва, своя разговор с Бога и брат си. После стана и прегърна племенника, когото днес виждаше за пръв път. В сърцето му тежеше печал, но изпитваше облекчение. Знаеше, че брат му е отишъл в един по-добър свят. И докато Руфъс бе жив, Джош Хармс нямаше да бъде забравен. А когато Руфъс отидеше при Всевишния, отново щеше да прегърне брат си.

Два дни по-късно Майкъл Фиск бе погребан в частно гробище близо до Ричмънд. За погребалната служба дойдоха всички върховни съдии на Съединените щати. Гладко сресан, облечен в стар официален костюм, Ед Фиск стоеше до другия си син и приемаше съболезнования от целия политически и обществен елит на Вирджиния.

Харолд Рамзи отдели цяла минута за утеха на бащата, сетне се обърна към сина.

— Високо ценя онова, което извърши, Джон. Както и саможертвата на брат ти.