Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Тръгна към асансьора с Харди.

— Нали си даваш сметка, че няма доказателства за евентуално участие на Арчър в свалянето на самолета?

Харди кимна.

— Казах, че е възможно Арчър да е използвал Либерман, за да прикрие следите си, само че и за това няма доказателства. Ако няма връзка, излиза, че той е извадил страхотен късмет, след като не се е качил на самолета.

— А това означава, че катастрофата е дело на някой друг.

Сойър вдигна ръка, за да натисне бутона на асансьора, но Харди го спря.

— Лий, ако искаш да чуеш скромното ми мнение, най-големият ти проблем не е да докажеш, че Арчър е отговорен за самолетната катастрофа.

— А кой е най-големият ми проблем, Франк?

— Да го откриеш — отговори Харди и се отдалечи.

— Мистър Сойър? Може ли за минутка?

Сойър се обърна и видя Куентин Роу.

— С какво мога да ви бъда полезен, мистър Роу?

— Няма нужда от официалности. Наричайте ме Куентин. — Роу замълча и се огледа. — Искате ли да направим кратка обиколка на едно от производствените ни звена?

Сойър разбра.

— Добре. Естествено.

Петнайсететажната сграда на „Трайтън“ беше прилепена до плоска триетажна конструкция, построена на площ от пет акра. Сойър зашипа на ревера си табелата за посетители, която му връчиха на входа, и последва Роу през няколкото задължителни проверки на охраната. Явно Роу се ползваше с уважение и го харесваха, защото хората го поздравяваха сърдечно. Зад стъклена стена видяха хора с бели облекла и хирургически маски на лицата, които работеха в голяма зала.

— Прилича повече на операционна, отколкото на завод — отбеляза Сойър.

Роу се усмихна.

— Всъщност това помещение е много по-чисто от която и да било операционна.

Удивлението на агента от ФБР го забавляваше.

— Тук се тества ново поколение компютърни чипове. Всичко трябва да е абсолютно стерилно, да няма нито една прашинка. След като заработят, чиповете ще могат да изпълняват около два трилиона инструкции в секунда.

Сойър го изгледа с увиснала челюст.

— И защо е нужна такава огромна скорост?

— Оказва се, че е нужна. Много инженерни приложения, програми за конструиране на автомобили, самолети, кораби, космически совалки, сгради и какво ли още не ще заработят по-ефективно. Същото важи и за финансовите пазари, корпоративните операции. В една фирма като „Трайтън“ например има милиони складови позиции, хиляди служители, огромна отчетност. Цялата тази информация трябва да се обработва и да е достъпна. Ние всъщност помагаме на хората да работят по-ефективно и по-лесно. Ето там — Роу посочи в дъното на залата — се разработва нов твърд диск, който ще бъде далеч по-добър от всички съществуващи, когато излезе на пазара догодина. Но след още една година и той ще е остарял. С каква система каза, че работиш?

Сойър мушна ръце в джобовете си.

— Може и да не си чувал… „Смит Корона“.

Роу зяпна от учудване.

— Шегуваш се.

— Нищо подобно. Само й сменяш мастилената лентичка и пише като фурия.

Роу поклати глава.

— Едно приятелско предупреждение… Човек, който не умее да работи с компютър, в съвсем близко бъдеще няма да може да функционира в обществото. Е, не бива да се плашиш. Днешните системи са направени така, че не глупак, ами и пълен идиот да може да работи с тях.

Сойър въздъхна.

— Все по-бързи компютри, Интернет, каквото и да е това, факсове, мобилни телефони, мрежи, пейджъри… Няма ли да свърши всичко това?

— Надявам се да не свърши, защото съм в този бизнес.

— Понякога промените настъпват твърде бързо.

Роу се усмихна добродушно.

— Промените, които наблюдаваме днес, ще бледнеят в сравнение с постиженията след пет години. Намираме се на прага на технологична революция, която изглеждаше немислима преди десет години. Интернет съвсем скоро ще ни се струва отегчителен и странен. „Трайтън Глоубъл“ ще изиграе значителна роля в тази промяна. Ако нещата се развият както желаем, ще сме водещата компания в световен мащаб. Образованието, медицината, работното място, пътуванията, развлеченията, храненето… всичко, което хората използват или произвеждат, ще се промени. Мизерията, предразсъдъците, престъпността, болестите просто ще рухнат под тежестта на информацията, на новите открития. Невежеството чисто и просто ще изчезне. Познанието на хиляди библиотеки, родено от най-добрите умове на човечеството, ще бъде абсолютно достъпно за всеки. В крайна сметка компютрите по света, такива, каквито ги познаваме днес, ще се свържат в една огромна интерактивна глобална мрежа с неизчерпаем потенциал. — Роу се вгледа в Сойър през очилата и добави: — Цялото познание на света, решението на всеки проблем ще са достъпни само с едно натискане на клавиш.