Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Каплан огледа мястото още веднъж, намръщи се и поклати глава. Тук липсваше обичайната диря от самолетни и човешки части, багаж, дрехи и хиляди други неща, чието прецизно изследване би могло да помогне да се разбере защо самолетът се е разбил. Нямаше и очевидци, защото катастрофата бе станала рано сутринта и облачната покривка бе ниска, така че от появата на самолета под нея до удара в земята бяха изминали само секунди.

Самолетът се бе ударил в земята почти вертикално с носа и бе образувал кратер, дълбок около десет метра. Дори само този факт бе достатъчен, за да се прецени ужасяващата сила на сблъсъка, изпратил в отвъдното толкова много хора само за миг. Корпусът се бе нагънал като хармоника и останките му лежаха в дълбокия кратер. Не се виждаше дори опашната конструкция. Сякаш за да се усложнят нещата още повече, останките бяха покрити с тонове пръст и камънаци.

Цялата околност бе осеяна с отломки, но повечето от тях бяха така раздробени, че можеха да се поберат върху човешка длан. Миг след чудовищния удар в земята бе последвала експлозията на горивото, която не бе оставила никакви шансове за оцеляване.

Почти по нищо не личеше, че пръснатите наоколо останки са от реактивен самолет. Напомняха на Каплан за останките от катастрофата на боинг 737 край Колорадо Спрингс през 1991 година. Бе работил по тази катастрофа като специалист по авиационни системи. За първи път тогава, от създаването на съвета като независима федерална агенция през 1967 година, не бяха успели да определят вероятната причина за катастрофата.

Хората от съвета не се бяха справили. Катастрофата край Питсбърг, отново с боинг 737, само бе увеличила чувството за вина. Мнозина смятаха, че ако бяха разгадали Колорадо, Питсбърг би могъл да бъде предотвратен. А сега и това.

Джордж Каплан погледна към проясненото небе и удивлението му нарасна още повече. Беше убеден, че поне отчасти катастрофата край Колорадо Спрингс е била причинена от силен турбулентен поток, който е ударил самолета малко преди приземяването, когато реактивните самолети са уязвими. Подобни турбулентни завихряния се получаваха над неравен терен. В случая с полет 585 това бяха Скалистите планини. Но тук беше Източното крайбрежие и нямаше никакви планини. Макар че подобно завихряне би могло да свали от небето самолет като L800, Каплан не вярваше, че това се е случило с полет 3223. Според контролната кула самолетът изведнъж започнал да пада от десет хиляди метра височина, без въобще да направи опит да се задържи. В Съединените щати нямаше планини, които да предизвикат такова силно завихряне на тази височина. Единствените възвишения наблизо бяха от веригата Блу Ридж, но те бяха по-скоро хълмове, а не планини.

Налице беше и факторът височина. Обикновено силните турбулентни потоци се превъзмогваха с помощта на елероните. При височина десет хиляди метра пилотите имаха предостатъчно време, за да овладеят машината. Каплан беше сигурен, че майката природа няма вина за падането на този самолет. Нещо друго обаче несъмнено бе изиграло роля.

Хората от екипа му скоро щяха да се върнат в хотела си, където щяха да направят работно съвещание. Първоначално щяха да се оформят групи, които да изследват конструкциите, авиационните системи и системите за безопасност, двигателите, климатичните условия, нарежданията на контролната кула. По-късно щяха да се създадат групи, които да работят по поведението на самолета във въздуха, да анализират записите на гласовете и на данните, поведението на екипажа, звуковия спектър, да изследват метала. Процесът беше бавен и мъчителен, на моменти досаден, но Каплан нямаше да се откаже, докато не провери всеки атом от останките на този последен модел реактивен пътнически самолет и неговите пътници. Закле се, че този път ще разбере причината за катастрофата, каквото и да стане.

Каплан се приближи бавно до наетата кола. Нивата скоро щеше да разцъфти като през пролетта — червени флагчета и сигнални светлини щяха да осеят околността, за да обозначат мястото на останките. Тъмнината се спускаше бързо. Каплан започна да духа замръзналите си ръце, за да ги стопли. В колата го очакваше термос топло кафе. Надяваше се уредът, който записваше данните за полета или така наречената „черна кутия“ — макар в действителност да беше ярко оранжева, — наистина да се окаже издръжлива колкото би трябвало. Това беше последен, усъвършенстван модел, който записваше 121 параметъра на полета — тези данни щяха да кажат много за причините, довели до гибелта на самолета. При модел L800 черната кутия, както и устройството, което записваше гласовете на пилотите, се намираха в тавана на самолета, отзад, между двете кухни. Досега такъв самолет не бе катастрофирал толкова жестоко и сега щеше да проличи доколко „кутиите“ са издръжливи.