Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Джеф Фишер е бил арестуван? — попита Сойър с изненада.

— Именно.

— А на следващия ден е имало обир в дома му?

Сержантът кимна.

— Като ти тръгне зле…

— А описа ли хората, които са го следили? — попита Сойър.

Сержантът го изгледа, сякаш искаше да провери дали и той не е пил.

— Никой не го е следил.

— Сигурно ли е?

Сержантът погледна отегчено към тавана и се усмихна.

— Добре, установили сте, че не е бил пиян, а въпреки това сте го държали в ареста цяла нощ. Защо?

— Защото при някои от тези типове апаратът не показва нищо, дори да са къркани до козирката. Фишер е шофирал като бесен и се е държал като пиян. Преценихме, че е най-добре да го оставим при нас, за да изтрезнее, ако е пиян.

— И той не възрази?

— Не. Каза, че за първи път щял да нощува в арест, което било забавно. — Сержантът поклати плешивата си глава. — Ама че забавление!

— Не знаете ли къде е сега?

— Дори не можахме да го открием, за да му съобщим за обира. Както ви казах, плати си гаранцията, подписа се за датата на делото и изчезна. Ще стане наша грижа само ако не се яви пред съдията.

— Нещо друго случи ли се онази вечер? — попита Сойър разочаровано.

Сержантът забарабани с пръсти по бюрото. Сойър кимна на Джаксън и двамата си тръгнаха. Сержантът ги спря по средата на помещението.

— Онзи тип ми даде да пусна в пощата един плик. Вярно е, че нося униформа, само че приличам ли ви на пощальон?

— Плик ли? — мигом се завъртяха на пети и двамата.

Сержантът кимна.

— Обясних му, че има право на един телефонен разговор, а той каза, че ще се възползва, само че преди това ме молел да пусна плика в пощенската кутия на участъка. — Сержантът се засмя.

Сойър се вторачи в него.

— И ти пусна ли го?

Сержантът престана да се смее и премигна.

— Какво? А, да. Пуснах го. Кутията е ето там.

— Какъв беше пликът?

— Не точно като за писмо, а от онези, дебелите. Кафяв.

— Които отвътре имат найлон на мехурчета ли? — обади се Джаксън.

— Да, от тях.

— Колко голям?

— Не много. Около педя. Препоръчано писмо. С обратна разписка.

Сойър се опря с две ръце на бюрото и се вторачи в сержанта.

— Помниш ли адресите? На подателя или на получателя?

Сержантът пак забарабани с пръсти.

— Не помня подателя. Предположих, че е Фишер. Но беше за… Мейн. Да, за Мейн. Направи ми впечатление, защото миналата година ходихме там с жена ми. Ако имаш възможност, непременно иди. Вземи си и фотоапарата.

— Къде точно в Мейн? — Сойър полагаше неимоверни усилия да запази спокойствие.

Полицаят поклати глава.

— Някакъв Харбър… струва ми се.

Надеждата на Сойър се изпари. В щата Мейн имаше поне половин дузина градове, завършващи на Харбър.

— Хайде, помисли.

Сержантът изведнъж се облещи.

— Да не би в плика да е имало наркотици? Този Фишер наркотрафикант ли е? Имаше нещо странно в цялата работа. Затова ли ФБР се интересува от него?

— Не, не — отвърна Сойър с досада. — Няма нищо такова. Слушай, опитай се поне да си спомниш името на получателя.

Сержантът се замисли, но след малко поклати глава.

— Съжалявам, не мога.

— Не беше ли случайно Арчър? — обади се Джаксън.

— Не. Ако беше Арчър, щях да го запомня, защото един от колегите се казва така.

Джаксън му подаде визитката си.

— Добре. Ако си спомниш още нещо, каквото и да е, обади ми се. Много е важно.

— Разбира се. Веднага, можеш да разчиташ на мен.

Тръгнаха към изхода, сержантът седна пред компютъра. Изведнъж Сойър се извърна и насочи към него показалец, сякаш беше пистолет.

— Патерсън! — Бе си спомнил лепенката на кадилака пред къщата на Сидни.

Сержантът вдигна стреснато поглед.

— Името на получателя не беше ли Патерсън? — попита го Сойър.

Сержантът се усмихна и щракна с пръсти.

— Точно така. Бил Патерсън.

Усмивката му увисна във въздуха, защото двамата агенти се втурнаха презглава към изхода.

Докато караха по заснежения път, Бил Патерсън хвърли поглед към дъщеря си.

— Значи онзи човек от твоята фирма е трябвало да ти изпрати пакет тук? Дискета от Джейсън? — Сидни кимна. — Но не знаеш какво има на нея, така ли?

— Файловете са шифровани, татко. Вече имам паролата, но трябва да получа дискетата.

— А тя не е дошла.

Сидни кимна.

— Обадих се във „Федерал Експрес“. Такава пратка не е регистрирана при тях. После се обадих в дома му, само че там имаше полицаи. Боже мой! — Сидни си представи какво може да е станало с Джеф и потрепери. — Ако е пострадал…