Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— По дяволите! — Стопира кадъра и се приближи на сантиметри до екрана. След миг грабна телефона.

— Лиз, имам нужда от магиите ти и този път, обещавам, ще бъде истинска вечеря.

Обясни й набързо какво иска.

След две минути беше в лабораторията. Лиз вече бе подготвила апаратурата и го очакваше с усмивка. Задъхан, Сойър й подаде касетата и тя я пусна. Екранът беше широк близо метър.

— Така, приготви се, Лиз — извика Сойър и се надигна на стола си. — Ето, сега!

Лиз стопира кадъра и натисна някакви бутони на пулта. Човешките фигури започнаха да се увеличават, докато изпълниха целия екран. Сойър бе впил поглед в едната от тях.

— Лиз, можеш ли да увеличиш този участък още повече? — Посочи с пръст. Лиз увеличи мястото.

Сойър поклати удивено глава. Лиз също беше изненадана.

— Беше прав, Лий. Какво означава това?

Сойър гледаше мъжа, който се бе представил на Джейсън като Антъни Да Паца. Всъщност интересуваше го само шията му, която се виждаше изцяло, защото онзи беше вдигнал глава нагоре, по посока на преминаващия над склада самолет. Там съвсем ясно се виждаше границата между истинската и фалшивата кожа.

— Не знам, Лиз. Питам се само, защо му е било нужно да променя физиономията си?

— В колежа и аз правех такива неща — отвърна Лиз.

— Какви неща?

— Костюми, маски, гримове… За театралните ни представления. Играла съм порочната лейди Макбет.

Сойър продължаваше да гледа втренчено екрана, а думата, която бе произнесла Лиз, прозвуча в главата му съвсем отчетливо: представление?

Върна се в залата. Там го очакваше Рей Джаксън, който размаха някакви нови документи.

— Получиха се по факса. От Чарлс Тийдман. С почерка на Пейдж. А това са писмата, които намерихме в апартамента на Либерман. Не съм експерт, но мисля, че почерците съвпадат.

Сойър ги огледа и кимна.

— Съгласен съм, Рей, но все пак трябва да ги дадем за експертиза, за да сме абсолютно сигурни.

— Естествено. — Джаксън стана, за да ги занесе, но Сойър го спря. — Рей, почакай. Искам да погледна тези писма още веднъж.

Джаксън му ги подаде.

Всъщност искаше да погледне само едно от тях. Бланката вдъхваше респект — Асоциация на завършилите Колумбийския университет. Тийдман не беше споменал, че Стивън Пейдж е завършил там. Ставаше ясно, че известно време се е занимавал активно с делата на асоциацията. Сойър бързо пресметна годините. Стивън Пейдж беше умрял на двайсет и осем, преди пет години. Днес щеше да бъде на трийсет и три или трийсет и четири, в зависимост от рождената му дата. Вероятно беше завършил през 1984 година. Трябваше да провери нещо.

— Добре, Рей, можеш да тръгваш. Аз ще проведа няколко разговора по телефона.

След като Джаксън излезе с писмата, Сойър откри номера на информационния отдел на Колумбийския университет и набра. Свързаха го с когото трябва. След две минути му казаха, че Стивън Пейдж наистина е завършил Колумбийския университет през 1984 година с пълно отличие. Преди да зададе следващия си въпрос, Сойър погледна ръцете си. Пръстите му трепереха. Направи всичко възможно, за да го зададе, без да издава вълнението си. След малко отговориха утвърдително — човекът, от когото се интересуваше, също беше завършил Колумбийския университет през 1984 година, втори по успех. Впечатляващо, увериха го, за университет като Колумбийския. Той имаше още един въпрос, отговориха му, че ще го свържат с отдела по настаняване на студентите. Изчака. Нервите му бяха пред скъсване. Зададе въпроса си на човека от отдела и след минута получи отговор. Благодари и затвори телефона. Ветеранът от ФБР скочи на крака и изрева:

— Уцелих! Този път десятката!

Куентин Роу също беше завършил Колумбийския университет през 1984 година и още по-съществено — беше живял в една стая със Стивън през последните две години от следването си.

Когато след още две минути Сойър осъзна защо двамата мъже с тъмни очила от видеозаписа му се струват познати, радостта му се изпари и бе заменена с изумление. Просто нямаше начин! Само че… да, беше логично. Особено ако си дадеш сметка за какво всъщност става дума. Представление. Фалшификат. Вдигна телефона. Трябваше да открие Сидни Арчър колкото е възможно по-бързо и знаеше откъде да започне издирването._ Света Дево, Исусе Христе, това разследване току-що направи завой на сто и осемдесет градуса!_

Мисис Патерсън и Ейми потеглиха с кола под наем към Бостън, където щяха да прекарат няколко дни. Макар да положи всички усилия, Сидни не успя да убеди баща си, че е по-добре да тръгне с тях. Цяла нощ той чисти пушката си, ремингтън 12-и калибър, стиснал челюсти и вперил поглед напред, а Сидни сновеше пред него и се опитваше да го придума.