Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Можеше да види сметката на Сидни още когато излизаше от колата, но не знаеше дали не е въоръжена. Вече бе виждал как дамата борави с оръжие.

Качи се на първия етаж и потърси с очи коженото яке, с което беше Сидни, но не го видя. Чантата й беше на бара, но това, което търсеше, не беше там. Тръгна по стълбите към втория етаж. Ослуша се. Наред със свиренето на вятъра чу още нещо, което го накара да се усмихне — шум от течаща вода. В тази мразовита вечер обитателката на къщата се канеше да вземе гореща, успокояваща вана. Скейлс се изкачи догоре съвсем тихо. Вратата на спалнята беше затворена, но шумът от течаща вода се чуваше ясно откъм банята. След това водата спря. Изчака няколко секунди, за да даде време на Сидни Арчър да влезе във ваната, представи си как водата обгръща тялото й. Отиде до вратата на банята. Най-напред трябваше да получи паролата, а после да се занимае и с домакинята. Ако не откриеше паролата, щеше да й предложи размяна — живота й срещу листчето. За миг си помисли как ли изглежда привлекателната адвокатка без дрехи. От това, което бе видял, можеше да съди, че няма да е никак зле. Пък и не бързаше. Пътуването дотук беше дълго и уморително, сега заслужаваше малко отпускане.

Залепи гръб до вратата и натисна дръжката почти безшумно. Изстрелът на ловната пушка направи вратата на трески и заби в ръката му няколко сачми. Скейлс изкрещя и се претърколи надолу по стълбите, като ловко се приземи на крака. Улови ранената си ръка и погледна нагоре. Сидни Арчър се появи на вратата напълно облечена, зареди пушката и стреля пак. Скейлс моментално отскочи встрани. Къщата беше съвсем тъмна и той не смееше да помръдне, защото тя щеше да се ориентира по шума. Приклекна зад канапето, готов да посрещне участта си. Рано или късно Сидни Арчър щеше да запали лампата и да приключи с него.

Той стисна ножа, стаи дъх и зачака. Ръката го болеше ужасно — бе свикнал да причинява, но не и да понася болка. Чу стъпките й, когато тя започна да слиза по стълбата. Надигна леко глава над канапето и я видя — беше по средата на стълбата. Беше толкова напрегната, че не видя треската от вратата, която бе паднала на следващото стъпало. Стъпи върху нея, подхлъзна се и полетя надолу. Скейлс скочи в същия миг и се хвърли върху нея. Затъркаляха се и той удари няколко пъти главата й в пода. Тя се бореше отчаяно. В момента, когато той замахна с ножа, Сидни се изви встрани и острието сряза якето й. От джоба му изпадна бял лист. Сидни успя да стовари приклада на пушката върху лицето на Скейлс, при което счупи носа му и изби няколко зъба. Той политна назад и изпусна ножа, но светкавично се съвзе и изтръгна пушката от ръцете й. Насочи я към нея и Сидни се опита да се прикрие, но беше невъзможно. Скейлс натисна спусъка, но оръжието засече. Сидни хукна към вратата. Скейлс изръмжа злобно, захвърли безполезната пушка и пристъпи напред. Гърдите му бяха облени в кръв от разбития нос. Вдигна ножа и се хвърли към Сидни, но тя се обърна рязко — в ръката си стискаше деветмилиметровия автоматичен пистолет. Скейлс го зърна навреме и с акробатичен скок успя да се претърколи от другата страна на масата. Сидни натисна спусъка и куршумите надупчиха отсрещната стена. Той се блъсна тежко в долния край на един шкаф, тялото му счупи тънките крака, шкафът падна върху него и го затисна. Скейлс не помръдна.

Сидни хукна към кухнята, грабна чантата си от бара и се втурна към гаража. Минута по-късно джипът излетя на алеята и изчезна в тъмнината.

Тя си спомни бялото облаче пара от дъха на Скейлс, което бе видяла в гаража, и потрепери. В огледалото видя фарове. Дъхът й секна, защото големият кадилак сви по алеята към къщата. Тя пребледня. Родителите й най-накрая пристигаха — в най-неподходящия възможен момент. Направи обратен завой и подкара назад. Пред себе си видя още едни фарове. Беше черна кола. Движеше се съвсем бавно към алеята. Вероятно беше проследила родителите й от Вирджиния. Сидни просто беше забравила за нея. Включи четворното предаване и натисна педала на газта докрай. Мощната машина се понесе по заснежения път, покрай алеята към къщата. Когато наближи черната кола, видя шофьора й — той бръкна с ръка под сакото си, но закъсня с част от секундата. Ландроувърът се заби в предницата на по-леката кола и я изблъска в канавката край пътя. Предпазната възглавница на волана й се наду. Сидни я скъса с рязко движение и включи на задна. Ударът беше неутрализирал поне временно онези от черната кола. Сидни се обърна и с удивление видя как кадилакът на баща й излиза от алеята и се отдалечава към главния път. Сидни натисна газта и подкара след тях.