Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Защото Пол Брофи също работеше по сделката със „Сайбърком“. Присъстваше на всички разговори по стратегията. Когато стана всичко това, дори се опита да оглави екипа. Сега вече знам със сигурност, че Брофи е работел за „Ар Ти Джи“ заедно с Голдман и е бил готов да им даде цялата информация. Той имаше достъп до много повече данни, отколкото Джейсън. Параметрите на офертата се пазеха в „Тайлър, Стоун“, а не в „Трайтън“.

— Искаш да кажеш, че…

— Искам да кажа, че след като Брофи е работел за „Ар Ти Джи“, не биха имали нужда от Джейсън.

Сойър седна и изруга тихо. Досега това не му бе минало през ум.

— Сидни, и двамата гледахме видеозаписа. След като Джейсън не е предал информация по сделката, какво тогава е било?

— Не знам! Знам само, че когато отрязаха Брофи от последната фаза на преговорите, се опитаха да ме шантажират. Аз се съгласих да им дам информацията, но идеята ми беше да се свържа с властите. Тогава стана онова в лимузината. Знаеш останалото.

Сойър бръкна в джоба си и извади цигара. Закрепи слушалката на рамото си, докато запали.

— Научи ли нещо друго?

— Говорих с Кей Винсънт, секретарката на Джейсън. Тя ми каза, че освен другото, Джейсън е работел по унифицирането на архивиращата система на „Трайтън“.

— Архивираща система ли? Това важно ли е?

— Не знам, но Кей ми каза още, че финансовите данни на „Трайтън“ са били предадени на „Сайбърком“ в деня, когато се разби самолетът.

— Какво странно има в това?

— По същото време Нейтън Гембъл ми вдигна скандал в Ню Йорк, защото не искаше да предаде въпросните данни.

Сойър разтри челото си.

— Не разбирам. Гембъл знаел ли е, че данните са предадени?

— Нямам представа. Не мога да съм сигурна. — Студът започваше да става нетърпим. — Тогава ми мина през ум, че сделката може да се провали заради ината на Гембъл.

— Но не се провали и това вече е факт. Бях на пресконференцията, на която официално обявиха сливането. Гембъл беше на седмото небе.

— След като е лапнал „Сайбърком“, мога да го разбера.

— Не мога да кажа същото обаче за Куентин Роу.

— Определено са странна комбинация.

— Да. Като Ал Капоне и Махатма Ганди.

Сидни въздъхна, но не каза нищо.

— Сидни, знам, че няма да ти хареса, но все пак ще ти го кажа… Ще е много по-добре, ако дойдеш при нас. Можем да те защитим.

— Имаш предвид да ме арестувате, нали? — попита тя с горчивина.

— Сидни, знам, че не си убила никого.

— Можеш ли да го докажеш?

— Мисля, че мога.

— Мислиш? Съжалявам, Лий. Наистина ценя доверието ти, но за жалост то не е достатъчно. Знам какви улики има срещу мен, знам и как е настроено общественото мнение. Няма да ми се размине.

— Животът ти е в опасност, Сидни. — Сойър опипа служебната значка на колана си. — Слушай, кажи ми къде си и аз ще дойда. Сам. За да стигнат до теб, ще трябва да минат през мен. Междувременно можем да се опитаме да се справим със ситуацията заедно.

— Лий, ти си агент на ФБР. Има заповед за арестуването ми. Твой официален дълг е да ме арестуваш в момента, щом ме видиш. Отгоре на всичко веднъж вече ме прикри.

Сойър преглътна мъчително.

— Ще изпълня само неофициалния си дълг, Сидни.

— Ако научат, край на кариерата ти. Освен това самият ти ще се озовеш в затвора.

— Сидни, аз съм голямо момче и мога да преценя какъв риск поемам. Давам ти дума, че ще дойда сам. — Тя мълчеше. — Сидни, говоря ти съвсем открито… не искам да пострадаш, разбираш ли?

— Вярвам ти, Лий. Жестът ти означава много за мен, само че няма да позволя да пострадаш и ти. Не мога да натоваря съвестта си с това.

— Сидни…

— Трябва да затварям, Лий.

— Чакай, недей!

— Ще опитам да ти се обадя пак.

— Кога?

Сидни се вторачи напред, през стъклото, и замръзна, очите й се разшириха.

— Ами… не знам.

Линията прекъсна. Сойър остави слушалката и извади от джоба си пакета цигари, за да запали. Заразхожда се из стаята, като тръскаше пепелта в дланта си. После застана до прозореца и се вгледа в мразовитата декемврийска нощ.

Веднага щом Сидни Арчър влезе в къщата, Кенет Скейлс излезе от тъмната част на гаража и отвори вратата на джипа. Претърси го, но не откри нищо интересно. След това взе телефона и натисна бутона за повторно избиране. Лий Сойър се обади почти веднага. Скейлс се усмихна, когато чу изпълнения с напрежение глас — човекът отсреща явно смяташе, че е пак Сидни Арчър. Прекъсна линията, затвори тихо вратата и извади от канията на колана си ножа, с който бе убил Едуард Пейдж. Влезе в къщата.