Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— А знаеш ли дали Либерман се е срещал с Пейдж в апартамента му?

— Не вярвам. Артър веднъж спомена, че е наел къща в Кънектикът. Предупреди ме да не го споменавам пред жена му.

— Смяташ ли, че там се е срещал с Пейдж?

— Възможно е.

— Ще ти кажа какъв е резултатът от цялата работа. След смъртта си Пейдж е оставил сериозно състояние. Много пари.

Тийдман се стъписа.

— Не разбирам! Артър ми е казвал неведнъж, че Стивън вечно се оплаквал от липса на пари.

— Така или иначе, няма съмнение, че е умрял много богат. Питам се дали е възможно Либерман да е бил източник на богатството му?

— Малко вероятно. Както ти казах, Артър беше убеден, че Стивън Пейдж е беден. Освен това, струва ми се изключено да му е дал каквато и да било сума, защото жена му щеше да научи.

— Тогава защо е рискувал да наеме къщата? Защо не са се срещали в апартамента на Пейдж?

— Не казах, че не са, а само, че пред мен не е споменавал за такива срещи.

— Може би къщата е била идея на Пейдж?

— Защо мислиш така?

— Ако Либерман не е дал парите на Пейдж, трябва да му ги е дал някой друг. В такъв случай Либерман би се изненадал, ако види на стената да виси истински Пикасо, и би се поинтересувал откъде са дошли средствата.

— Точно така.

— Всъщност сигурен съм, че Пейдж не е шантажирал Либерман. Поне не пряко.

— Защо?

— В апартамента на Либерман намерихме снимка на Пейдж. Никой не би държал в апартамента си снимка на този, който го изнудва. Освен това имаше и писма. Неподписани, любовни по съдържание. Явно Либерман ги е ценял.

— А сигурен ли си, че ги е писал Пейдж?

— Има начин да го установя. Познавал си Пейдж. Имаш ли случайно нещо, писано с неговия почерк?

— Пазя няколко негови писма от времето, когато работеше в Ню Йорк. Мога да ти ги изпратя. — Тийдман замълча и Сойър чу как си записва. — Лий, ти доста добре посочи начините, по които Пейдж не би могъл да спечели състоянието си. Можеш ли да кажеш как го е спечелил?

— Помисли. Ако Пейдж и Либерман са имали връзка, този факт би бил предостатъчен за шантаж, нали?

— Разбира се.

— Може би някой друг, трети човек, е подтикнал Пейдж към връзката с Либерман.

— Лий, аз лично ги запознах. Да не би да ме обвиняваш в подобна гадост?

— Може да си ги запознал, но това не означава, че Пейдж или този, който го е финансирал, не са помогнали това запознанство да се осъществи.

— Продължавай.

— Пейдж и Либерман са започнали връзката си. Третият е убеден, че Либерман един ден ще стане председател на борда, така че изчаква. Плаща на Пейдж, за да се среща с Либерман… предполагам, че срещите им са документирани много добре още от самото начало.

— Излиза, че Стивън Пейдж е част от капан и че не е давал пет пари за Артър… Не, не мога да повярвам такова нещо. — Гласът на Тийдман прозвуча потиснато.

— Тогава Пейдж се заразява със СПИН и уж се самоубива.

— Уж? Съмняваш ли се?

— Чарлс, аз съм ченге. Съмнявам се и в папата. Пейдж е покойник, но съучастникът му все още е жив. Либерман става шеф на борда и започва шантажът.

— А смъртта на Артър?

— Забележката ти, че е изглеждал едва ли не щастлив, когато е разбрал, че е болен от рак, ми подсказва нещо.

— Какво?

— Че може би е бил готов да прати изнудвача си по дяволите и да го изобличи публично.

— Звучи логично — обади се Тийдман.

Сойър сниши глас.

— Нали не си споменавал пред никого за разговора ни?

— Не, не съм.

— Продължавай в този дух и бъди нащрек.

— Какво всъщност намекваш?

— Просто ти препоръчвам горещо да бъдеш много внимателен и да не казваш на никого. На останалите членове на борда, включително на Уолтър Бърнс, на жена си, на секретарката си, на сътрудниците си… на абсолютно никого.

— Да не би да твърдиш, че по някакъв начин съм изложен на опасност? Трудно бих повярвал подобно нещо.

— Сигурен съм, че и Артър Либерман е разсъждавал така — каза Сойър мрачно.

Чарлс Тийдман грабна един молив от бюрото си и го счупи на две.

— Ще послушам съвета ти.

Затвори телефона. Беше уплашен.

Сойър се отпусна на стола и мозъкът му заработи на пълни обороти. Закопня за цигара. Вероятно някой беше плащал на Стивън Пейдж. Защо? За да хване натясно Либерман. Въпросът, който не му даваше покой, беше: Кой? И най-важният от всички въпроси: Кой беше убил Стивън Пейдж? Защото беше убеден, че Стивън Пейдж е бил убит. Вдигна телефона.

— Рей? Аз съм, Лий. Искам пак да поговориш с лекаря на Либерман.

Бил Патерсън погледна часовника на таблото и протегна едрото си тяло. Вече два часа караше в южна посока. Жена му спеше на седалката до него. Пътуването до супермаркета се бе оказало доста по-дълго от очакваното. Сидни бе сгрешила. Не бяха спирали по пътя към Бел Харбър и бяха стигнали до вилата на брега буквално минути, преди да започне бурята. Струпаха багажа си в едната от спалните и тръгнаха да си купят нещо за ядене, преди времето да се е влошило още повече. Оказа се, че супермаркетът в Бел Харбър е затворен, и се наложи да продължат на север към Порт Виста. На връщане пътят бе станал непроходим и трябваше да прекарат една неприятна нощ в мотел.