Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— От „Тайлър, Стоун“ ли? — попита Сойър.

Роу кимна.

— Да.

— И след като приключат с всичко, ще им покажете пътя?

— Попитайте Гембъл. Това е в неговия ресор. Всъщност шеф на компанията е той. Извинете ме, господа, но трябва да тръгвам.

Роу стана и се отдалечи.

— Каква ли муха му жужи в главата? — поклати глава Джаксън.

Сойър сви рамене.

— По-скоро му жужи цяло гнездо оси. Ако си съдружник на Нейтън Гембъл, сигурно ще го разбереш.

— А сега какво?

— Рей, вземи си още едно кафе и поприказвай с този-онзи. Аз искам да поговоря с Роу още малко.

Сойър видя, че Куентин Роу се отправя към изхода. Тръгна след него, но някой го дръпна за ръкава.

— Откога правителствените бюрократи се интересуват от делата на ориентирания към печалби сектор? — попита Нейтън Гембъл.

Сойър хвърли поглед към изхода, но Роу вече беше изчезнал. Обърна се към Гембъл.

— Нямам нищо против печалбите. Между другото, дръпна хубава реч. Почувствах сърбежи навсякъде.

Гембъл се разсмя от сърце.

— Много се радвам! Искаш ли нещо по-силно? — Посочи пластмасовата му чашка.

— Съжалявам, но съм на работа. Освен това ми е малко рано.

— Имаме празник, човече! Току-що сключих сделката на живота си. Струва си да се напиеш, какво ще кажеш?

— Щом искаш… Но сделката не е моя.

— Кой знае — каза Гембъл. — Хайде да се поразходим.

Той поведе Сойър по тесен коридор зад подиума. Влязоха в малка стаичка. Нейтън Гембъл се настани на един стол и извади пура.

— След като не искаш да се напиеш с мен, поне изпуши една пура.

Сойър я взе и двамата запалиха. Гембъл се вторачи в него през облаците дим.

— Харди ми каза, че може би ще отидеш да работиш при него.

— Честно казано, не съм мислил сериозно по въпроса.

— Е, можеш да отидеш и на по-лошо място от фирмата му.

— Гембъл, честно казано, не смятам че в момента съм на лошо място.

Гембъл се засмя.

— Дявол да го вземе, колко изкарваш на година?

— Не е твоя работа.

— Ей, богу, аз ти казах за себе си. Хайде, само приблизително?

Сойър стисна пурата със зъби и го погледна насмешливо.

— Защо те интересува колко изкарвам?

— Истината е, че не ме интересува. Като те гледам обаче и като знам как правителството си върши работата, мога да заключа, че не е много.

— Е? Дори и да не е, това не е твой проблем.

— Аз не се занимавам с проблеми, а с решаването им. Това е работата на шефа, Сойър. Да гледа нещата отвисоко и да вижда цялата картинка. Какво ще кажеш?

Гембъл дръпна от пурата и се усмихна. Сойър най-накрая разбра накъде бие.

— Да не би да ми предлагаш работа?

— Според Харди ти си най-добрият. При мен идват само най-добрите.

— И каква длъжност ми предлагаш?

— Шеф на сигурността, каква друга?

— Мислех, че това е службата на Лукас.

Гембъл сви рамене.

— Ще се погрижа за него. И без това той е по-скоро моя лична охрана. Между другото, умножих държавната му заплата по четири. За теб ще направя още повече.

— Да не би да обвиняваш Лукас за случилото се с Арчър?

— Все някой е отговорен, нали? Е?

— Ами Харди?

— Харди е голямо момче. Кой казва, че нямам право да наддавам за услугите ти? Ако дойдеш при мен, може би няма да се нуждая от него толкова много.

— Франк ми е добър приятел и няма да извърша нищо, което би го прецакало. Така действам аз.

— Харди няма да стигне до просешка тояга, уверявам те. Вече е направил доста пари. Повечето са от мен. — Гембъл сви рамене. — Е, твоя работа.

Сойър стана.

— Честно казано, не съм сигурен, че аз и ти можем да работим заедно.

Гембъл го изгледа.

— Може би си прав.

Телефонът иззвъня минута след като влезе в кабинета си.

— Ало?

— Лий, обажда се Чарлс Тийдман — пропя секретарката.

— Свържи ме.

Натисна мигащия червен бутон и каза:

— Здравей, Чарлс.

Тийдман заговори бързо и делово.

— Лий, обаждам ти се във връзка с въпроса, който ми постави.

Сойър отвори бележника си и намери страницата.

— Трябваше да провериш на кои дати Либерман е повишил лихвите.

— Не исках да ти ги изпратя по факс или по пощата. Въпреки че са известни… Всъщност не бях сигурен кой освен теб ще ги види. Няма нужда да си създаваме допълнителни вълнения, нали?

— Разбирам — отвърна Сойър. Тези финансови босове винаги ще имат мания за секретност, помисли си. — Защо не ми ги продиктуваш сега?

Тийдман се прокашля и започна:

— Има пет случая. Деветнайсети декември деветдесета година е първата промяна. Другите са съответно на двайсет и осми февруари следващата година, двайсет и шести септември деветдесет и втора, петнайсети ноември същата година и най-накрая шестнайсети април деветдесет и трета.