Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Телефонът иззвъня, чу щракване и се приготви да чуе гласа на телефонния секретар, но вместо това някой каза:

— Ало?

Сидни си даде сметка, че това не е запис.

— Ало? — каза гласът пак.

След кратко колебание реши да говори:

— Джеф Фишер, ако обичате.

— Кой го търси?

— Аз… негова приятелка.

— Знаете ли къде е? Трябва да го намеря — каза гласът.

Косата на тила й настръхна.

— Кой сте вие.

— Сержант Роджърс от полицейски участък Александрия.

Сидни затвори.

В къщата на Джеф Фишер бяха настъпили сериозни промени. Преди всичко вътре не беше останал нито един компютър, нито една дискета с информация. Съседите бяха видели камиона на транспортната фирма посред бял ден, един от тях дори беше разговарял с товарачите. Всичко изглеждало напълно законно, Фишер не бил споменавал, че смята да се мести, но товарачите били абсолютно спокойни, описвали вещите, шегували се, дори направили почивка за по цигара. Едва след като си тръгнали, съседите започнали да се съмняват. Мъжът от най-близката къща влязъл, за да види какво става, и забелязал, че липсва само техниката. Тогава се обадил в полицията.

Сержант Роджърс се почеса по тила. Проблемът беше, че никой не знаеше къде е Джеф Фишер. Бяха го търсили на работното му място, при родителите му в Бостън, при приятелите му от квартала. Никой не го беше виждал от два дни. Малко по-късно сержант Роджърс се изненада още веднъж — оказа се, че Фишер е задържан в участъка заради шофиране в пияно състояние. Бяха му определили гаранция, бяха му съобщили датата на съдебното дело и го бяха освободили. Оттогава никой повече не го бе виждал.

Сидни изтича нагоре по стълбите, затръшна вратата на спалнята и я заключи. Грабна ловната пушка от леглото, зареди я и седна в ъгъла с лице към вратата. Към останалото се прибавяше и ужасната възможност Джеф да е пострадал заради нея.

Когато Франк Харди се обади, Сойър седеше зад бюрото си в централата на ФБР. Разказа му набързо за последните събития и накрая сподели заключението си, че Сидни Арчър не е убила Голдман, Брофи и Паркър.

— Може ли да е бил Джейсън Арчър? — попита Харди.

— Не виждам логика.

— Прав си. Едва ли би поел риска да се върне.

— Освен това не мисля, че би накиснал жена си за убийствата. — Сойър замълча за момент, докато размисли върху следващия си въпрос. — Някакви новини от „Ар Ти Джи“?

— Затова се обаждам. Президентът Алън Порчър не може да бъде открит за коментар. Голяма изненада. Естествено, официалният служител за връзки с обществеността отрича най-енергично всякакви намеци и обвинения.

— А какво става със сделката?

— Е, всъщност това е добрата новина. След последните събития с хората на „Ар Ти Джи“ „Сайбърком“ твърдо отива при „Трайтън Глоубъл“. По-късно днес ще има официална пресконференция. Искаш ли да дойдеш?

— Може би. Нейтън Гембъл сигурно е много щастлив.

— Точно така. Ще уредя да ви дадат пропуски, ако с Рей искате да присъствате на представлението. Ще бъде в централата на „Трайтън“.

Сойър се замисли за момент и каза:

— Мисля, че ще дойдем, Франк.

Сойър и Джаксън влязоха в залата, която въпреки огромните си размери беше препълнена.

— Дявол да го вземе, това трябва да е голямо събитие — отбеляза Джаксън, докато оглеждаше тълпата репортери, финансисти и индустриалци.

— Парите винаги са голямо събитие, Рей. — Сойър взе две чаши кафе от масата със закуски, подаде едната на Джаксън и се надигна на пръсти, за да види подиума.

— Търсите ли някого? — попита Франк Харди, който се появи зад гърба им.

Джаксън се усмихна.

— Аха. Търсим някой бедняк, само че май сме сгрешили мястото.

— Така е. Не можете да отречете обаче, че във въздуха витае някаква възбуда, нали?

Джаксън кимна и посочи репортерите.

— Наистина ли сливането на две компании е толкова интересна новина?

— Рей, в случая е нещо повече. В Америка едва ли има компания с по-голям потенциал от „Сайбърком“.

— Ако е така, защо се продават на „Трайтън“? — попита Джаксън.

— Защото „Трайтън“ разполага с милиардите, които са нужни за разработката, производството и маркетинга на новите им продукти. В резултат след година-две „Трайтън“ ще доминира пазарите както някога „Дженерал Мотърс“ или „Ай Би Ем“. Дори в по-голяма степен. Деветдесет процента от световната информация ще минава през техните продукти.

Сойър поклати глава и отпи глътка кафе.

— По дяволите, Франк — каза той, — какво ще стане с конкуренцията?