Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Това ли мислиш? Умната красавица размеква мозъка на ветерана агент? — Джаксън мълчеше, но отговорът бе изписан на лицето му. — Старият разведен похотливец иска да я свали? И не мога да го направя, ако съм сигурен, че не е невинна? Така ли мислиш? — повиши глас Сойър.

— Защо не ми кажеш какво да мисля, Лий?

— Може би просто трябва да те пратя по дяволите.

Джаксън протегна ръка и го улови за рамото.

— Искам да се вразумиш, Лий. Нямам нищо против да спиш с нея, само че изчакай да свърши разследването и да се докаже, че е невинна!

— Как смееш!? — Сойър се надигна и махна ръката на Джаксън от рамото си. Вдигна огромния си юмрук, но го спря в последния момент, когато си даде сметка какво се кани да направи. Няколко души от околните маси се обърнаха към тях. Сойър седна, без да сваля поглед от партньора си.

Няколко минути мълчаха, после Сойър вдигна смутено глава и въздъхна.

— По дяволите, знаех си, че един ден ще съжалявам, задето отказах цигарите.

— Лий, извинявай. Просто се безпокоя за… — Сойър вдигна ръка и Джаксън млъкна.

— Знаеш ли, Рей, половината ми живот е минал в Бюрото. Когато започнах, не беше никак трудно да различиш добрите от лошите. Тогава хлапетата не убиваха наляво и надясно по улиците както сега, нямаше наркоимперии за стотици милиарди долари… За такива пари всеки е способен на всичко. Тогава бандитите имаха револвери, ние също имахме револвери. Сега е друго. Скоро ракетите земя-въздух ще са стандартното им въоръжение. Докато стоя в магазина и се чудя какво да си купя за вечеря, се появяват двайсет нови трупа, и то на хора, свърнали в неподходяща улица, или на хлапета, които воюват помежду си, за да решат кой ще пласира наркотиците в квартала, и носят повече огнестрелни оръжия, отколкото някогашните армейски батальони. Всеки ден ги залавяме, но винаги сме една крачка назад.

— Лий, разделителната линия все още съществува и ще съществува, докато има бандити.

— Тази разделителна линия до голяма степен е като озоновия слой, Рей. Цялата е на огромни дупки. Следя тази линия от много време и какъв е резултатът? Разведен съм. Децата ми смятат, че съм лош баща, защото вместо да си стоя у дома и да им помагам да си духат свещичките на рождените дни, обикалях улиците да ловя изроди. Наистина бях лош баща. Особено за Меги. Работех по всяко време, почти не се прибирах у дома, а когато се прибирах, или спях, или бях затънал до уши в поредното гадно разследване, така че дори не чувах какво искат да ми кажат. Сега живея съвсем сам в мизерен апартамент и не виждам по-голямата част от заплатата си. Имам чувството, че в тялото ми има няколко парченца съвсем истинско олово. Отгоре на всичко напоследък установявам, че не мога да заспя, ако не съм си купил кашонче бира.

— Лий, ти си един от най-добрите в нашия занаят и всички те уважават. Виждаш неща, които никога не бих забелязал. Докато се приготвя да запиша показанията, ти вече си наясно какво се е случило. Имаш удивителна интуиция.

— Прав си, Рей. Всъщност само тя ми е останала. А ти не се подценявай. Аз съм с двайсет години по-напред от теб. Знаеш ли какво е интуиция? Да гледаш едно и също години наред, докато накрая развиеш шесто чувство. Това не е кой знае какво. Когато зад гърба си имах само пет години служба, бях много по-зле от теб сега.

— Благодаря, Лий.

— Не си мисли, че се самосъжалявам. Не искам и другите да ме съжаляват. Имах възможност да избирам и направих своя избор. Съвсем сам. Ако животът ми не върви, вината си е моя.

Сойър стана, отиде до бара и размени няколко думи със слабата, сбръчкана барманка. След малко се върна с цигара в уста.

— За старото време — каза той, хвърли клечката кибрит в пепелника, дръпна бавно и се отпусна назад. — Рей, започнах това разследване с увереността, че скоро всичко ще се разнищи. Решихме, че целта е бил Либерман. Разбрахме как е бил свален самолетът. Налице бяха доста мотиви, но не чак толкова много, че да не можем да ги проследим и да не пипнем кучия син, който го е планирал. Дявол да го вземе, дори открихме извършителя. Получихме го като подарък, макар и вече труп. Нещата изглеждаха доста оптимистично. Но после разбрахме, че Джейсън Арчър е направил страхотен обир и е продавал секретна информация в Сиатъл, вместо да лежи погребан в дупката. Планирал ли е всичко това? Изглежда доста вероятно.

От друга страна обаче, истинският извършител се оказва човек, който е проникнал в компютърната система на щата Вирджиния. Подмамват ме да замина за Ню Орлиънс, а в същото време в къщата на Арчър се случва нещо, което още не съм изяснил. След това отново изниква Артър Либерман, този път, както се твърди, във връзка със самоубийството на Стивън Пейдж преди пет години, което обаче май не се връзва с нищо останало освен чрез факта, че по-големият му брат свърши с прерязано гърло на един паркинг. Говорих с Чарлс Тийдман и се оказа, че може би, само може би, Либерман е бил шантажиран. Ако е вярно, какво общо има този шантаж с Джейсън Арчър? Дали пък не става дума за две съвсем различни неща, преплели се по съвпадение? Може би Либерман случайно се е качил на самолета, свален по поръчка на Джейсън Арчър? Или всичко е свързано от самото начало? Ако е така, просто не съм в състояние да си го обясня.