Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Мощният осемцилиндров двигател изръмжа, Сидни натисна копчето за отваряне на вратата и извади джипа от гаража. Огледа се, но не видя жива душа и след двайсет минути излезе на магистралата. Движението беше натоварено и мина доста време, преди да излезе от Кънектикът. Стигна до Бостън към един през нощта. В роувъра имаше клетъчен телефон, но след поучителния разговор с Джеф Фишер нямаше никакво желание да го използва. А и на кого би могла да се обади?

Спря само веднъж в Ню Хемпшир, за да изпие чаша кафе, да изяде една вафла и да напълни резервоара. Валеше обилен сняг, но мощният джип нямаше проблеми с проходимостта. Към три часа почувства, че заспива на волана, и се видя принудена да отбие в един паркинг. Мушна джипа между два камиона, стисна единия пистолет, легна на задната седалка и заспа.

Когато се събуди, вече беше светло. Взе си кафе и отново потегли. След няколко часа мина Портсмут, Мейн. След още два намери разклона и излезе от магистралата. По това време на годината по пътя нямаше жива душа.

Във виелицата едва забеляза табелката, на която пишеше „Бел Харбър, 1 650 жители“. Когато беше малка, бе прекарвала чудесни лета със семейството си в това тихо градче. Помнеше безкрайните уединени плажове, сладоледите, дългите разходки с велосипед. С Джейсън смятаха някой ден да си купят къща на брега. Силният вятър откъм океана успяваше да разклати дори тежкия джип. Сидни не помнеше да е идвала тук по това време на годината и си даде сметка, че никога не бе виждала как над океана вали сняг.

Наближи къщата на родителите си на крайбрежната улица. Беше масивна, двуетажна, с голяма тераса. Гаражът беше в сутерена. Намали скоростта. В никоя от съседните къщи по това време не живееха хора. През зимата Бел Харбър приличаше на призрачен град. В участъка имаше само един полицай. Ако убиецът я бе проследил, нямаше да има никакъв проблем да й види сметката. Измъкна чантата изпод предната седалка и сложи пълнител на пистолета. Влезе в алеята пред къщата и спря. Нямаше признаци родителите й да са пристигнали. Вероятно се бяха забавили заради лошото време. Вкара джипа в гаража и затвори вратата. Взе нещата си и ги внесе в къщата. Нямаше как да разбере, че снегът бе затрупал пресните следи от автомобилни гуми отпред. Не влезе и в задната спалня, така че не видя струпаните на пода куфари. Отиде в кухнята и не видя колата, която бавно мина по улицата и продължи нататък.

Работата в лабораторията на ФБР вървеше на пълни обороти. Лиз Мартин, една от най-добрите експертки, облечена с бяла престилка, застана до лимузината и кимна на Сойър и Джаксън да се приближат. Задната лява врата беше отворена. Встрани имаше масичка с компютър и голям монитор. Лиз застана пред него и го включи. Имаше прекрасна маслинена на цвят кожа и усмихнато лице.

— Лий — заговори тя, — както поръча, изследвахме цялото купе. Открихме някои интересни неща. Заснехме всичко на видеокасета, така че да се вижда по-лесно за какво става дума. — Подаде им по чифт очила и сложи едни на очите си. — Добре дошли на представлението. Тези са за удоволствие. — Усмихна се. — Всъщност очилата елиминират светлина с определена дължина на вълната, така че да се види това, което е заснето. — Екранът оживя. Появи се вътрешността на колата. Беше тъмно, защото изследването с лазерното устройство се провеждаше при пълна тъмнина. Лазерният лъч правеше видими много неща, които не можеха да се забележат с просто око.

— Най-напред започнахме с един източник на светлина, без никакви химикали — започна да обяснява Лиз, но Сойър я прекъсна нетърпеливо.

— Лиз, каза, че сте открили нещо интересно.

— Никак не е чудно, като вземем предвид какво се е случило в това малко пространство. — Лиз посочи с мишката към задната седалка и увеличи картината. Виждаше се нещо като нишка, но изглеждаше дебело колкото молив.

— Какво е това? — попита Сойър.

— Нишка — отговори Лиз. — Прилича на вълна, не е синтетична. Сива на цвят. Говори ли ви нещо?

Джаксън изщрака с пръсти.

— Сидни Арчър беше със сив блейзър.

— Да — кимна Сойър.

— Сив вълнен плат — обади се Лиз. — Прилича.

— Къде беше, Лиз? — попита Сойър.

— На задната облегалка, малко вляво. На това място би могло да е от дреха. До лявата врата намерихме синтетични нишки. Съвпадат с нишките от дрехата на мъжа, който е седял там.

— А това са косми — продължи Лиз. — Не ни беше нужен лазер, за да ги видим.

— Дълги и руси, нали? — попита Сойър. — Естествен цвят, не боядисани.