Дейвид Балдачи - Тотален контрол

Харди кимна на Сойър да погледне в колата. Сойър надникна и каза:

— Този на пода ми се струва познат.

— Би трябвало. Това е Пол Брофи. Другият на задната седалка е Филип Голдман.

— Адвокатът на „Ар Ти Джи“?

Харди кимна.

— На предната седалка е Джеймс Паркър, служител на местния клон на „Ар Ти Джи“. Лимузината също е на „Ар Ти Джи“.

— Оттук и интересът на „Трайтън“ — каза Сойър.

— Аха — кимна Харди.

Сойър се наведе и огледа раната на Голдман, а след това и на Брофи.

— И тримата са умрели от огнестрелно оръжие — продължи Харди зад гърба му. — Голям калибър, стреляно е отблизо. Паркър и Брофи са застреляни от много близо, Голдман от около метър, ако се съди по обгарянията.

Сойър кимна.

— Вероятно убиецът е бил на предната седалка. Най-напред е очистил шофьора, после Брофи и накрая Голдман.

Харди не изглеждаше убеден.

— Може би, макар че не е изключено и да е седял до Брофи, с лице към Голдман или обратното. Ще трябва да изчакаме експертизата, за да разберем точните траектории на куршумите. Така ще получим по-добра представа за случилото се.

— Установено ли е времето на смъртта? — попита Джаксън.

Ройс погледна бележника си.

— Приблизително преди четири до шест часа. По предварителни данни. Убити са едновременно.

Сойър погледна часовника си.

— Сега е осем и половина. Значи между два и четири сутринта.

Ройс кимна.

Джаксън потрепери от студа, който лъхна от шахтата на асансьора, от който слязоха още полицаи. Сойър се намръщи — дъхът на хората образуваше бели облачета. Харди се усмихна.

— Знам какво си мислиш, Лий. Тук никой не си е играл с климатичната инсталация, но при този студ…

— Не е ясно доколко точна ще е преценката за времето на смъртта — завърши Сойър заедно с него. — А ми се струва, че всяка минута отклонение може да е фатална.

— Агент Сойър — обади се Ройс, — знаем в колко часа колата е влязла в гаража. След работно време могат да идват само служители със специални електронни карти. Системата ги регистрира. Използвана е картата на Голдман, в един и четирийсет и пет през нощта.

— Значи всичко е станало след това — каза Джаксън. — Все пак имаме някакъв ориентир.

Сойър не каза нищо. Продължи да оглежда мястото.

— Оръжие? — попита след малко.

Детектив Холман вдигна нагоре запечатан найлонов плик.

— Един от униформените го намери в отводнителен канал наблизо. Задържал се е на някакви боклуци, иначе нямаше да го намерим. — Подаде плика на Сойър и продължи: — „Смит и Уесън“, девет милиметра. Серийният номер не е заличен и лесно ще открием собственика. От пълнителя липсват три куршума. При първоначалния оглед с толкова са простреляни и жертвите. — Пистолетът беше изпръскан с кръв, което лесно можеше да се обясни със стрелба от съвсем близко разстояние. — По всяка вероятност това е оръжието — продължи Холман. — Убиецът е прибрал гилзите, но куршумите са заседнали в труповете, така че можем да го докажем категорично.

Още преди да вземе плика в ръка, Сойър забеляза, че е отчупено парче от дръжката. Джаксън също. Харди долови реакцията им.

— Видя ли нещо?

— По дяволите! — Сойър въздъхна. В момента не беше в състояние да каже нищо друго. Бръкна дълбоко в джобовете си и поклати глава. — Деветдесет и девет процента съм сигурен, че това е пистолетът на Сидни Арчър.

— Чий? — попитаха двамата детективи почти в един глас.

Сойър им каза коя е Сидни Арчър и каква е връзката й с юридическата фирма.

— Четох историята за нея и мъжа й във вестника — каза Ройс. — Това обяснява много неща.

— Какви неща? — попита Джаксън.

Ройс погледна бележника си.

— Електронната система на входа също регистрира кой влиза след работно време. Познай чия карта е използвана в един и двайсет и една.

— На Сидни Арчър — отвърна Сойър уморено.

— Точно така. Какво мило семейство. Ще я пипнем. Няма голяма преднина — каза Ройс уверено. — Вече взехме материал за изследване и вероятно ще докажем, че е била в колата.

— Няма да се изненадам, ако открием и отпечатъци от пръстите й — обади се Холман. — Особено както всичко е изпоцапано с кръв.

Сойър го изгледа.

— А мотив?

Ройс показа диктофона.

— Намерихме го у Брофи. Отпечатъците вече са свалени. Натисна копчето и пусна касетата. Сойър се намръщи.

— Това е гласът на Джейсън Арчър — каза Харди. — Познавам го добре. Ако и самият той беше тук…

— А това е гласът на Сидни Арчър — добави Джаксън и погледна към партньора си, който се облегна на една колона.