Дейвид Балдачи - Тотален контрол

— Значи данните могат да бъдат манипулирани?

— Разбира се, че могат. Зависи кой плаща за тълкуването и чии политически задачи се изпълняват. — Лицето на Тийдман стана строго. — Несъмнено сте чували за принципа, че всяко действие поражда равно по сила противодействие. — Сойър кимна. — Убеден съм, че е бил формулиран в политиката дълго преди да бъде формулиран в науката.

— Моите уважения, но не е ли възможно да са смятали възгледите ви за погрешни?

— Аз не съм безпогрешен, агент Сойър. Все пак, занимавам се с финансовите пазари от четирийсет години. Виждал съм растящи пазари и свиващи се пазари. Виждал съм процъфтяващи икономики и икономики на ръба на финансовия колапс. Виждал съм шефове на Федералния резерв, които в кризисни моменти предприемат бързи и ефективни мерки, и други, които с действията си обръщат всичко нагоре с краката. Едно ненавременно променяне на лихвените нива на междубанковия пазар с някакъв си половин процент може да струва хиляди работни места и да срути цели сектори на икономиката. Това е огромна власт, която не може да се упражнява лекомислено. Играта на Артър с лихвените проценти излагаше бъдещето на всички американци на сериозна опасност. И се оказах прав.

— Мислех, че сте били близки — отбеляза Сойър. — Не се ли е съветвал с вас?

Тийдман започна да си играе нервно с едно от копчетата на сакото си.

— Артър се съветваше с мен, при това често. Престана преди около три години.

— През тези три години ли си играеше с лихвите?

Тийдман кимна.

— Най-накрая стигнах до извода, както мнозина други членове на борда, че Артър иска да съживи ленивия финансов пазар с директен удар по физиономията. Това обаче не е задача на Федералния резерв, твърде опасно е. Преживял съм последните години на Голямата депресия и нямам желание да ги преживея отново.

— Никога не съм си представял колко голяма власт има бордът.

— Давате ли си сметка, че когато решим да вдигнем лихвения процент, знаем доста точно колко фирми ще фалират, колко хора ще загубят работата и домовете си? Разполагаме с всички тези данни, подвързани и щателно проучени. За нас всичко това са само цифри. Официално никога не гледаме отвъд тях. Ако го правехме, никой от нас нямаше да има сили да върши тази работа. Поне за себе си съм сигурен. Ако следяхме статистиките за самоубийствата, убийствата и другите престъпления, щяхме да боравим по-внимателно с мощните инструменти, които са в ръцете ни.

— Самоубийствата и убийствата? — Сойър го погледна навъсено.

— Ще се съгласите, че в основата на всяко зло стоят парите. Или, по-точно казано, тяхната липса.

— Наистина, досега не бях мислил по този начин. Значи имате власт като…

— Богове? — Очите на Тийдман заблестяха. — Ние сме една от най-ревностно пазените тайни на тази страна. Струва ми се, че ако обикновените хора осъзнаваха докрай какво можем да направим и сме правили неведнъж в миналото, щяха да щурмуват сградата, да ни оковат и хвърлят в тъмница, ако не и нещо по-лошо. И може би ще са прави.

Сойър погледна бележките си и попита:

— Знаете ли датите, на които са променяни лихвените проценти?

— Не наизуст — сепна се Тийдман. — Може би това е странно признание за един банкер, но паметта ми вече не е така добра. Мога да ви ги дам по-късно.

— Ще съм ви благодарен. Възможно ли е да е имало някаква друга причина Либерман да експериментира с лихвите?

На лицето на Тийдман се изписа тревога, примесена със страх.

— Какво искате да кажете?

Сойър се дръпна назад.

— От думите ви излиза, че преди три години внезапно е престанал да се държи както обикновено. Не ви ли се струва странно?

— Не ми е хрумвало подобно нещо. Все пак, боя се, че не ви разбирам.

— Ще се изразя максимално ясно. Може би Либерман е променял лихвите против волята си?

Тийдман повдигна вежди.

— Кой би могъл да принуди Артър да го прави?

— Имам предвид шантаж — отвърна Сойър кратко. — Някакви предположения?

— Чух слухове за някаква жена преди години…

— Не вярвам в тези слухове — прекъсна го Сойър. — Вие също не вярвате, Либерман е платил на жена си при развода, за да избегне скандала, но нищо повече. Не е било заради жена. — Наведе се напред и доближи лицето си на сантиметри от неговото. — Какво можете да ми кажете за Стивън Пейдж?

Тийдман се сепна, но само за част от секундата.

— За кого?

— Това може да освежи паметта ви. — Сойър извади от джоба си снимката, която Джаксън бе намерил в апартамента на Либерман, и му я подаде.