Дейвид Балдачи - Клуб „Кемъл“

В първия момент никой не реагира на пронизителния телефонен звън. После Хамилтън бавно се обърна. Звънеше онзи телефон! Втурна се към писалището и рязко вдигна слушалката.

— Ало?

В следващия миг пребледня, ръката му притисна гърдите. Повечето от сътрудниците му бяха сигурни, че ще получи удар.

— Освободили са го! — неистово изкрещя той. — Освободили са Бренан!

Извъртя се към Декър и дрезгаво нареди:

— Отменям изстрелването! Бързо, обади се!

Декър грабна слушалката пред себе си и бързо предаде заповедта за отмяна на старта. После физиономията му рязко се промени.

— Какво?! Не може да бъде!

Всички се вторачиха в него.

— Бурята в Атлантическия океан е прекъснала сателитните комуникации! — съобщи с посивяло лице той. — „Тенеси“ е потвърдила заповедта за изстрелване, а в момента Стратегическото командване не може да се свърже с нея!

— Идиот! — ревна Хамилтън. — Знаех си, че трябва да изчакам до последната минута!

— О, господи! — простена Андреа Мейс.

Хамилтън издърпа слушалката от ръцете на Декър и грубо го блъсна встрани.

— Говори изпълняващият длъжността президент Хамилтън! Направете всичко възможно да се свържете с проклетата подводница и да отмените изстрелването! Не ме интересува как ще го направите, искам резултат!

По челото му изби пот, а коленете му трепереха толкова силно, че се принуди да ги опре в писалището.

Шокиран от грубостта му, Декър се облегна на стената и опипа удареното си рамо.

Хамилтън се съвзе и отново стисна слушалката.

— Ако се налага, взривете подводницата! — изрева той. — Искам да спрете изстрелването, и толкоз!

Секундите бавно се точеха. В Овалния кабинет се възцари мъртва тишина. Хамилтън най-после остави слушалката и бавно се свлече на колене. Имаше вид на човек, който всеки момент ще припадне.

— Спряха… Спряха изстрелването… — прошепна на пресекулки той. — Една секунда преди старта…

Съобщението бе прието без овации. Подчинените му бяха твърде сковани от ужас, за да реагират.

Но положението под повърхността на Атлантическия океан вероятно беше друго. Там сто петдесет и пет матроси със сигурност изразяваха радостта си по друг начин.

Светът бе разтърсен от новината за успешното завръщане на президента Бренан от Медина, щата Охайо . От едноименния град в Саудитска Арабия започна незабавното изтегляне на повече от четиринайсет хиляди американски морски пехотинци и представители на специалните части, съсредоточени там. В джоба на президента беше намерена бележка, в която пишеше: „Голямата саможертва ражда голямата надежда.“ Тази сентенция беше излязла изпод перото на Франклин Хемингуей преди повече от трийсет години, а синът му беше стигнал до заключението, че именно тя е най-доброто послание, което трябва да съпътства освобождаването на лидера на свободния свят.

Картър Грей бе обявен за национален герой поради сензационното си прозрение относно мястото, от което бе освободен Бренан. Без да навлиза в детайли, той обясни, че всичко е било комбинация от упорит труд, надеждни източници на информация и огромна доза късмет. „Трябва да се отбележи, че похитителите удържаха на думата си — каза той. — Защото президентът действително се оказа в Медина, въпреки че тази Медина се намира на дванайсет хиляди километра от мястото, за което предполагахме ние.“

Вечерта Грей проведе една тъжна среща със сенатор Симпсън и съпругата му, споделяйки мъката им от загубата на единственото им дете. Но дори те не чуха нещо по различно от официалната версия за смъртта на агент Симпсън, според която късно през нощта тя бе станала жертва на бандити, опитали се да отнемат автомобила й на междущатска магистрала 81. Заподозрени нямаше, арести също не се предвиждаха. Остана проблемът с изчезването на трима агенти на НРЦ, но Грей бързо щеше да го разреши.

Добрата новина беше, че капитан Джак проговори. А след като започна, вече нищо не можеше да го спре. В резултат на самопризнанията му Картър Грей получи предостатъчно доказателства за намесата на Северна Корея във вътрешните работи на страната и възнамеряваше да се възползва от тях.

Завръщането на Джеймс Бренан в Белия дом се превърна в триумфално събитие, на което присъстваха стотици хиляди хора. В краткото си телевизионно обръщение той изрази дълбока признателност към Картър Грей за безупречната му работа. В заключение благодари и на своя вицепрезидент, заместил го успешно по време на кризата. Разбира се, благодарности бяха отправени и към американския народ за неговото достойно поведение.