Дейвид Балдачи - Клуб „Кемъл“

— Не бях готов да умра според твоята програма, Картър — отвърна Стоун.

— Хей, за какво говорите?! — смаяно извика Симпсън, местейки очи от единия към другия.

— Времето изтича! — напрегнато се обади Алекс. — Трябва да уведомим Белия дом, за да спрат изстрелването!

Но Грей не му обърна внимание.

— Джаки, ела — нареди на Симпсън той.

— Какво?! Не чу ли какво казва Алекс? Трябва да спрем изстрелването!

— Ние с теб ще напуснем това място заедно, а ти ще забравиш всичко, което си чула и видяла тази вечер! Ясно ли е?

Погледът на Симпсън бавно се плъзна по лицата на присъстващите.

— Едва ли можеш да разчиташ, че тези хора ще премълчат факти, които поставят под заплаха сигурността на страната — поклати глава тя.

— Те не ме интересуват, Джаки. В момента съм загрижен за теб.

— Ти си единствената, която ще излезе жива от това подземие, агент Симпсън — отчетливо произнесе Стоун, хвърли кос поглед към Грей и добави: — В компанията на президента, надявам се…

— Какво говорите?! — извика Симпсън, погледна втренчено кръстника си и веднага разбра, че думите на Стоун са безпощадната истина. Ръката й се стрелна към безжизненото тяло на Бренан. — Това тук е президентът на Съединените щати!

— Знам — кимна Грей. — Но в момента Овалният кабинет се обитава от един друг човек, който е не по-малко способен да управлява страната.

Симпсън се извърна към въоръжените мъже, придружаващи Грей.

— Той се готви да ликвидира президента! — извика тя. — Трябва да му попречите!

— Ако тези хора не ми бяха предани, едва ли щяха да са тук — каза Грей.

— Картър, моля те! — проплака Джаки. — Шест милиона човешки същества ще умрат, ако не се свържем с Белия дом!

— Шест милиона сирийци ! — натъртено отвърна Грей. — Имаш ли представа колко са терористичните организации, подпомагани от любимата ти Сирия? Там е главният център за набиране на атентаторите, които се взривяват в Ирак. Отдавна трябваше да пуснем бомба над тази проклета страна!

— Господи, ти си се побъркал! — погледна го с отчаяние Симпсън.

— Не става въпрос за отделен човек, Джаки — спокойно отвърна Грей. — Става въпрос за нещо далеч по-важно — за войната между доброто и злото и това трябва да бъде ясно на всички. Но за да стане така, са нужни саможертви, включително от страна на президента. — Замълча за момент, после добави: — Сигурен съм, че баща ти прекрасно разбира това.

— Глупости! — изкрещя като обезумяла Симпсън. — Той ще бъде първият, който ще те прати в затвора!

— Ела насам, Джаки! — заповяда Грей. — Веднага!

— Не! — отсече тя. — Ще се наложи да ме убиеш с другите!

— Моля те, не ме принуждавай да го правя.

— Пазете се! — внезапно изкрещя Алекс и се хвърли към президента.

Но някой се оказа по-бърз от него.

Екна изстрел. Разнесоха се писъци, тропот на крака и звън на метал в метал. После настъпи тишина.

Джаки Симпсън подгъна колене и бавно се срина върху студения бетон. Куршумът, предназначен за Бренан, беше пронизал сърцето й. Грей изкрещя от ужас и се втурна към капитан Джак, който беше стрелял срещу президента с малък револвер, скрит в кобура на глезена му. Но Симпсън се беше изпречила на пътя му.

Алекс приклекна до тялото, провери пулса й и поклати глава.

— Джаки! — проплака Грей, вперил очи от мъртвата си кръщелница.

— Бет! — замаяно прошепна Оливър Стоун.

Възклицанието му бе доловено единствено от Алекс, който учудено вдигна глава. Бет?!

Грей насочи пистолета си към капитан Джак, но гласът на Стоун го спря.

— Ако го застреляш, губиш връзката със заговорниците от Северна Корея! — изкрещя той.

Пръстът на Грей остана на спусъка, но не го натисна.

Стоун видимо трепереше, когато каза настойчиво:

— Трябва да закараме президента в Медина, каквито бяха плановете на Хемингуей.

— Това е напълно изключено! — отсече Грей.

— Напротив, това е единственият ти ход, Грей! Не можеш да причиниш смъртта на шест милиони невинни човешки същества!

— Невинни ли? — кипна Грей и рязко се завъртя. — Тези мръсници ме лишиха от семейство! Те ми отнеха всичко скъпо на този свят!

— Моята страна ми причини същото — отвърна Стоун.

Изправени един срещу друг, двамата се гледаха с пламтящи очи. Останалите безмълвно ги наблюдаваха. Накрая Стоун сведе поглед към мъртвата Джаки и глухо добави:

— И аз изгубих всичко, точно като теб…

— Не бих могъл да пренеса президента в Медина — поклати глава Грей. — Нямаме достатъчно време.