Дейвид Балдачи - Клуб „Кемъл“

— Изключете проклетия телевизор! — заповяда той и екранът угасна.

Писалището му беше затрупано с официални послания от всички краища на света, които настояваха за отмяна на ядрения удар. Милиони американци заливаха улиците и площадите на страната, а телефонната централа на Белия дом прегряваше от протестни обаждания.

Министърът на отбраната се отпусна на съседното кресло и Хамилтън му отправи един изпълнен с отчаяние поглед.

— Знам на какво огромно напрежение сте подложен, сър — каза Декър, усетил колебанието на върховния главнокомандващ. — Знам за какво настоява светът. Но ако сега отстъпим, ще изгубим безвъзвратно доверието на хората, което означава, че губим всичко.

— Разбирам, Джо — бавно отвърна Хамилтън.

— Междувременно се случиха нови неща, сър.

— Какви? — вдигна глава Хамилтън.

— Атмосферните условия над една определена част на Атлантическия океан са доста необичайни и специалистите предупреждават, че връзката с „Тенеси“ може да бъде изгубена всеки момент.

— В такъв случай трябва да отложим изстрелването.

— Атмосферните условия не могат да повлияят на изстрелването — поклати глава Декър. — Ракетата е оборудвана с инерционно насочване. Проблемът ни е по-скоро в комуникацията с подводницата.

— Какво искаш да ми кажеш, Джо? — мрачно попита Хамилтън.

— Предлагам да приключим с цялата операция, преди да сме изгубили връзка.

— Какво?! — подскочи Хамилтън и погледна часовника си. — Остават цели петдесет и две минути!

— Каква е разликата, господин президент? Ако бяха решили да освободят Бренан, досега да са го направили. На практика ние даваме на противника възможност да организира ответен удар. Ако не го направим веднага, има опасност да изгубим връзка с „Тенеси“.

— Не можем ли да използваме друга установка?

— Подводницата е на идеална позиция за нанасянето на удар срещу Дамаск, екипажът е готов. А дори да възложим удара на друга в района, пак ще имаме проблеми с комуникациите.

— В такъв случай кажете на „Тенеси“ да осъществи изстрелването в точно уречения час, ако загубим връзка.

— При употребата на ядрено оръжие това е невъзможно, сър. Ще изстрелят ракетата само след изричната ни заповед. Те не гледат часовници — по всяка вероятност ще успеем да организираме и нещо друго, но то при всички случаи ще бъде след изтичането на крайния срок. А това отново ще подкопае доверието към нас, сър.

— Значи нямаме избор, така ли? Ние ги удряме и чакаме да отвърнат. И докога? Докато всички отидем по дяволите?

Хамилтън видя, че очите на присъстващите са приковани в него. Господи, смили се над мен!

— Осъществете контакт със сирийците! — заповяда той. — Обяснете им, че имат последен шанс!

Погледите се отместиха от него и се забиха в пода, а той стисна главата си с ръце.

— Почакайте, моля ви! — скочи Андреа Мейс. — Сър, помислете малко! Защо да не ни върнат Бренан, ако действително го държат в свои ръце? Защо да обричат на смърт милиони хора?

— Защото са терористи! — рязко отвърна Декър. — Защото това е начинът им на мислене. Нямаме друг избор, освен да отвърнем на удара по най-решителен начин! Всичко останало би означавало, че насърчаваме агресията им срещу нас.

Хамилтън отмести поглед, а държавният секретар безсилно се отпусна на стола си.

Декър вдигна слушалката на специалния телефон и заповяда незабавно да предадат последното предупреждение на САЩ към Сирия и групировката „Шария“. Отговорът дойде няколко минути по-късно.

— Е? — вдигна глава Хамилтън.

— Ако прочистим посланието им от хули и сквернословия, то звучи приблизително така: „Бог ще ви накаже за злото, което се готвите да сторите“ — сухо отвърна Декър. — Разрешавате ли да вляза във връзка със Стратегическото командване, сър?

Колебанието на Хамилтън беше видимо и Мейс побърза да се възползва.

— Господин президент, най-настоятелно ви моля да помислите добре! — твърдо каза тя. — Ако унищожим Дамаск, на тази земя никога няма да има мир. Никога!

Декър застана между нея и президента.

— И в момента няма мир, господин президент! — извика той. — Но ако вие не изпълните заплахата, тази страна ще бъде лишена от цялата си мощ! Ще станем за смях на света! А аз добре зная, че вие не сте такъв лидер! — Замълча за миг, после натъртено добави: — Трябва да го направим, сър!

Хамилтън вдигна глава и кимна.

— Предай заповедта, Джо.

Декър се свърза с щаба на Стратегическото командване, откъдето незабавно осъществиха връзка с командира на „Тенеси“. След броени минути ракетата „Трайдънт“ щеше да изскочи от океанските дълбини. Огромната скорост при изстрелването щеше да я обвие в облак нажежена пара, който нямаше да позволи върху корпуса й да попадне дори капка вода. Трийсет минути по-късно, летейки с двайсет и две хиляди километра в час, тя щеше да се стовари върху Дамаск.