Валентин Тодоров - Книгата

— Вечна слава, вечна слава!

Пипи махна с ръка, подкани ни да спрем:

— Достатъчно, достатъчно, мили деца! Вие сте чудесни, но ето че джуджето Дългоноско е готово и ми подава индексите на щастливците. Я да видим…

Любодейката Шамхат подскача като обезумяла, отпуснатите й гърди се тресат, пляска се с ръце по бедрата като въшлива човекомаймуна йеху и крещи някакви цифри с неистов трудов ентусиазъм. На сцената бързо изтичват младеж и девойка с лъчезарни очи и пионерски възли. Публиката реве възторжено, все едно присъства на юнашки трибой — публиката винаги и навсякъде реве така, — а Пипи:

— Остава третият! Знаем, че е тук. Остава третият с индекс „шейсет и три, нула, две, единайсет, шест, шестотин шейсет и шест“, щастливият индекс! Знаем, че е тук! Елате, о, щастливецо, не се притеснявайте… А, да… ето, джуджето Дългоноско ми съобщава и името му: Нор Урнаму, да излезе Нор Урнаму!

Усетих как се треса, мускулите ми конвулсивно треперят, а езикът ми е залепнал подут за небцето;не можех да помръдна.

— Излез, чуваш ли, излез — шепне ми Марио, — иначе ще стане по-зле…

Погледнах към Ирена, суха и безучастна, с длани, притиснати между коленете, длани от които се срамува и съскането на Марио:

— Чуваш ли, тебе те викат!

Закован за пейката, не мигам, не мисля, не съществувам, оцеляло е само галванизиращото чувство на омраза към невидимите и хитри преследвачи, които като добре обучени хрътки и тук успяха да ме настигнат, и тук успяха да ме разкрият, към гадния и лигав фарс на сцената на дъното на Голямата чаша, чрез който ме карат сам и за назидание да си нахлузя примката, и най-вече към Марио, който неясно защо подло ме подстрекава да се предам. Но няма да го бъде. Боли ме кожата, сякаш много очи и дула са прицелени в мен, а Пипи продължаваше да квичи:

— Нор Урнаму, знаем че сте тук, Нор Урнаму, излезте, не умопомрачавайте светлия празник, Нор Урнаму…

На зрителите вече започна да им омръзва, хората ставаха и бавно изтичаха от амфитеатъра. Аз също се надигам и тръгвам след тях, изгубен като зрънце в пясъчен часовник. Насочвам се към широкия тунел, влача се след тълпата като поплавък след рибарска мрежа, а Марио и Ирена предвидимо изостанаха назад. Правят се, че не ме познават, след като Марио успя да ми подхвърли уж мимоходом:

— Ти беше длъжен да излезеш! Сега ще стане по-лошо, много по-лошо… А пък и нас ще замесиш, — а Ирена му е вярна, разбира се: гледаше го в очите.

Направих се, че не съм го чул.

Сега вървя към светлината в дъното на последния тунел, жаден като астматик за глътка жив въздух извън лабиринтите на лицемерния и жесток Хурсагкалама, вървя към светлината на изхода, където решетките са дръпнати, за да пропуснат родолюбивата творческа младеж навън — значи изходът не е само един, както твърдеше Марио, изходът никога не е само един, — вървя без да ме е грижа за камерите, надвесили се от ъглите като глави на победени скелери, само и само да изляза навън, а там да става каквото ще става, само да е навън…

Някои сведения за подопечния ни обект Зет.

Ръст: V стъпки и VIII палеца.

Тегло: II билту и Х мани.

Коса: прошарена, не я носи на плитка.

Очи: с цветя на пролетна тиня.

Кожа: тънка.

Народност: иркалец.

Роден: в Мегадон /по новому Нипур/ на ХХIV ден от месец тебет през СССLХХII година от управлението на Великия кормчия Кудрам, нашият баща.

Родители: неизяснено /вероятно починали по време на трудова вахта в някоя от зоните за младежко строителство/. Отгледан от служещи, безпартийни. В един доклад се споменава за брат музикант на име Амфион.

Образование: получено в школата на въдворения писар Шотки.

Професия: преводач, безработен, държавни помощи не получава.

Идеологическа стабилност: като ученик не пожелал доброволно да се включи в хунвейбинската чета „Знаме на верността“, иначе — лоялен. Не е посещавал и не е подавал документи за посещаване на Акад /докато съществуваше, разбира се/. Понастоящем е под наблюдение III степен на зоркост в курортния ни град Алгол-Ериду.

НОТА БЕНЕ: Лицето притежава прекрасни латентни качества за есесовец, така поне твърди групенфюрер Франк Леонович от мегадонската Служба за сигурност /СС/ след проведен тест за приобщаване. Защо и по чия вина е пропусната такава една възможност — неизяснено.

Нека горното послужи за сведение на пазителите на вътрешния ред в Хурсагкалама, където се губят следите на подопечния ни обект Зет и където вече не се простира нашата сфера на дейност с пожелания за отлична работа.