Библия — Стар завет

16. Защото, ако признаеш, че Божието определение е праведно, ще получиш, когато му дойде времето, сина си, и ще бъдеш прославена между жените.

17. И тъй, върни се в града при мъжа си“.

18. Но тя каза: „няма така да направя, няма да се върна в града, но тук ще умра“.

19. Като продължавах да говоря с нея, аз рекох:

20. „не прави това, но чуй съвета ми. Защото колко са неволите на Сион? Утеши се заради скръбта на Иерусалим.

21. Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен,

22. псалтирът ни е унизен, песните млъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена, и името, което нам е наречено, почти е поругано, децата ни позор претърпяха, свещениците ни са избити, левитите ни са в плен отведени, момите ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, момците ни са в робство, юнаците ни изнемогнаха;

23. и, което е най-тежко, знамето на Сион изгуби славата си, защото е предадено в ръцете на ония, които ни мразят.

24. Затова остави голямата си тъга и отложи многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният, и Всевишният да ти даде успокоение и облекчи мъките“.

25. При тия ми към нея думи лицето й и погледът й неочаквано светнаха, и ето, видът й стана бляскав, тъй че аз, уплашен от нея, размислях, какво ще е това нещо.

26. И ето, тя изведнъж извика толкова силно и толкова страшно, че от тоя неин вик земята се разлюля.

27. И аз видях: и ето, жената вече не ми се явяваше, но се градеше град, и мястото му се отбелязваше върху широки основи, и аз, уплашен, високо извиках и казах:

28. „де е ангел Уриил, който отначало дохожда при мене? защото той ме доведе до такова изумение, в което целта на стремежа ми се изгуби, и молитвата ми се обърна на злословие“.

29. Когато говорех това, той дойде при мене;

30. и ме видя, и ето, аз лежах като мъртъв и в несвяст; той ме улови за дясната ръка, подкрепи ме и, като ме изправи на нозе, каза ми:

31. „какво ти е? защо разумът ти и чувствата на сърцето ти са смутени? От какво се смущаваш?“

32. „От това, му отговорих аз, че ти ме остави, и, постъпвайки по твоите думи, излязох на полето, и ето видях, и още виждам онова, за което не мога да разправя“.

33. А той ми каза: „стой мъжествено, и аз ще ти обясня“.

34. „Казвай ми, господарю мой, рекох аз, само не ме оставяй, да не умра напразно;

35. защото видях, което не знаех, и чух, което не зная.

36. Моето чувство ли ме лъже, или душата ми бълнува насъне?

37. Затова моля те, да обясниш на мене, твоя раб, това мое изумение“. Като ми отговаряше, той каза:

38. „слушай ме, и аз ще те науча и ще ти обясня онова, което те уплаши: защото Всевишният ще ти открие много тайни.

39. Той вижда твоя прав път, че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.

40. Това значи видението, което преди малко ти се яви:

41. жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,

42. която сетне стана невидима — а теб се яви град, който се зидаше —

43. и която ти разказа смъртта на сина си, ето какво значи:

44. жената, що ти видя, това е Сион. А което ти каза оная, която ти видя като град, току-що наченал да се зида,

45. че тя трийсет години била неплодна, с това се посочва, че през трийсет години в Сион още не била принасяна жертва.

46. След трийсет години неплодната родила син: това беше тогава, когато Соломон създаде града и принесе жертви.

47. А дето ти каза, че с труд го отхранила, това беше обитаването в Иерусалим.

48. А дето ти каза, че син й, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, това беше падането на Иерусалим.

49. И ето, ти видя подобието й, и как тя скърбеше за сина си, мъчеше се да я утешиш за станалото: това трябваше да ти се открие.

50. А сега Всевишният, като вижда, че ти скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, показа ти светлината на славата му и неговата красота.

51. Тъкмо за това ти заповядах да живееш на полето, дето няма къща.

52. Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;

53. затова и заповядах да дойдеш на полето, дето не е положена основа на здание.

54. Защото не можеше да съществува дело на човешко строение там, дето начеваше да се показва градът на Всевишния.

55. И тъй, не бой се, и да се не плаши сърцето ти, но влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, колкото могат да виждат очите ти.

56. След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.

57. Ти си по-блажен от мнозина и си повикан при Всевишния, както малцина.