Библия — Стар завет

22. Нека загине множеството, което напразно се е родило, и нека се запази Моето зърно и Моят сад, който отгледах с голям труд.

23. А ти, когато изтекат други седем дена, без да постиш обаче през това време,

24. и когато излезеш на цъфнало поле, дето няма съградена къща, и наченеш да се храниш само с полски цветя, без да вкусваш месо, ни да пиеш вино, — а само с цветя,

25. моли се на Всевишния непрестанно, и Аз ще дойда и ще ти говоря“.

26. И отидох, както Той ми каза, на полето, което се нарича Ардат, и седнах там в цветята и вкусвах от полските треви, и храната от тях ме насищаше.

27. След седемте дена аз лежах на тревата, и сърцето ми пак се смущаваше, както по-преди.

28. Устата ми се отвориха, и аз наченах да говоря пред Всевишния и казах:

29. „о, Господи! Ти, който сега се явяваш нам, явил си Се на бащите ни в непроходна и безплодна пустиня, когато те излязоха из Египет,

30. и си казал: чуй Ме, Израилю, и внимавай на думите Ми, семе Иаковово.

31. Ето Аз сея у вас Моя закон, и той ще принесе у вас плод, и вие ще се славите вечно в него.

32. Но нашите бащи, като приеха закона, не го изпълниха и не запазиха Твоите наредби, и макар плодът от Твоя закон и да не загина, пък и не можеше да загине, защото беше Твой,

33. но загинаха ония, които приеха закона, без да запазят онова, що бе в него посеяно.

34. Обикновено бива тъй, че, ако земята е приела семе, или морето — кораб, или някой съд — храна или питие, и ако бъде повредено онова, в което е посеяно, или онова, в което е вместено,

35. в такъв случай загива заедно и самото посеяно, или вместено, или прието, и пред нас няма вече да остане приетото. Но с нас не е тъй.

36. Ние, които приехме закона, съгрешавайки, загинахме, както и нашето сърце, което го прие;

37. но законът не загина; и остава си в сила.“

38. Когато говорех това в сърцето си, аз погледнах с очите си и видях отдясно жена: и ето, тя плачеше и ридаеше с висок глас, и силно страдаше душевно; дрехата й бе раздрана, а на главата й — пепел.

39. Тогава аз оставих размишленията, с които бях зает, и, като се обърнах към нея, казах й:

40. „за какво плачеш и за какво толкова скърбиш душевно?“

41. Тя отговори: „остави ме, господарю мой, да оплаквам себе си и да удвоя скръбта, защото съм много огорчена душевно, и съм много унизена“.

42. Аз я попитах: „какво си претърпяла? кажи ми!“ А тя ми отговори:

43. „аз, твоята рабиня, бях неплодна и, имайки мъж, не раждах трийсет години.

44. Всеки час, всеки ден през тия трийсет години аз непрестанно молех Всевишния,

45. и след трийсет години Бог чу мене, твоята рабиня, видя смирението ми, вслуша се в скръбта ми и ми даде син, и аз му се много зарадвах, и мъж ми, и всичките ми съграждани, и ние много прославяхме Всевишния.

46. Аз го откърмих с голям труд,

47. и когато той порасна и отиде да се жени, аз устроих пиршествен ден.“

1. Но когато, син ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря.

2. И всички ние обърнахме светилниците, и всичките ми съграждани станаха да ме утешават, и аз почивах до нощта на другия ден.

3. А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле.

4. И мисля да се не връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, но непрестанно да плача и да постя, докле умра.

5. Като оставих размишленията, с които бях зает, аз с гняв й отговорих и казах:

6. „о, най-безумна от всички жени! не виждаш ли нашата скръб и това, що ни се случи, —

7. че Сион, нашата майка, чрезмерно скърби, крайно е унизена и горко плаче?

8. И сега, когато ние всички скърбим и тъжим, защото всички сме нажалени, нима ти ще тъжиш само за сина си?

9. Попитай земята, и тя ще ти каже, че тя именно трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,

10. защото всички родени от нея отначало и други, които ще произлязат, почти всички загиват, и толкова много от тях се предават на изтреба.

11. И тъй, кой трябва повече да тъжи, ако не оная, която е изгубила такова множество, а не ти, която скърбиш за едного?

12. Ако ми кажеш: моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и родила с болки,

13. а земята изгубва според свойството си — настоящето множество по нея както отхожда, тъй и дохожда; —

14. и аз ще ти кажа, че както ти с мъка си родила, тъй също и земята дава своя плод на човека, който отначало я обработва.

15. Поради това въздръж се сега от скръбта си и мъжествено пренеси загубата, що те е постигнала.