Библия — Стар завет

70. може би, от безбройното множество биха останали само твърде малцина“.

1. Той ми отговори и каза: „Всевишният е сътворил тоя свят за мнозина, а бъдещия за малцина.

2. Ще ти кажа, Ездра, едно подобие. Както земята, ако я попиташ, ще ти каже, че дава твърде много вещество, от което правят глинени вещи, а малко прах, от който излиза злато, тъй са и делата на тоя свят.

3. Мнозина са сътворени, но малцина ще се спасят“.

4. Аз отговорих и казах: „душо! лапни смисъла и погълни мъдростта,

5. защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.

6. О, Господи, нима няма да позволиш на Твоя раб да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни разработване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името човек?

7. Ти си един, и ние сме едничкото творение на Твоите ръце, както Ти каза.

8. И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти даваш членове? Как се запазва Твоето творение в огъня и във водата, и как Твоето пак създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, в него сътворена?

9. И пазещото и пазимото, и едното и другото се спазват, и майчината утроба своевременно връща спазеното, което в нея е израсло.

10. Ти си заповядал, от самите членове, сиреч от ненките, да се дава мляко, плод от ненки,

11. за да се храни до някое време създаденото, а сетне ще го предадеш на Твоето милосърдие.

12. Ти си го възпитал с правдата Си, научил си го на Твоя закон, наставил си го с Твоя разум,

13. и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело.

14. Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед лесно е да се нареди, щото и онова, що е било създадено, да се запази.

15. И сега, Господи, аз ще кажа: за всеки човек Ти повече знаеш; но ще кажа за Твоя народ, за който страдам,

16. за Твоето наследие, за което проливам сълзи, за Израиля, за когото скърбя, за Иакова, за когото се съкрушавам.

17. Ще начена да се моля пред Тебе за себе си и за тях, защото виждам грехопадението, в което изпаднахме ние, живеещите на земята.

18. Но аз чух, че скоро ще дойде Съдия.

19. Затова чуй гласа ми, вслушай се в думите ми, и аз ще говоря пред Тебе. (Начало на думите на Ездра, преди да бъде взет.)“

20. Аз казах: „Господи, Който живееш вечно, Чиито очи са устремени към най-високото и небесното,

21. Чийто престол е неоценим и славата — непостижна, Комуто с трепет предстоят ангелски воинства, служещи във вятър и огън, Чието слово е истинно и думите — неизменни,

22. повелението — силно, и управлението — страшно, Чийто поглед бездни пресушава, гневът планини разтопява и истината вечно пребъдва, —

23. чуй молитвата на Твоя раб, и вслушай се в молбата на Твоето създание!

24. Докле съм жив, ще говоря, и докле разбирам, ще отговарям. Не се взирай в греховете на Твоя народ, а в ония, които истински Ти служат;

25. не обръщай внимание върху нечестивите дела на езичниците, а върху ония, които спазиха Твоите завети сред бедствия;

26. не мисли за ония, които лъжливо са постъпвали пред Тебе, а спомни си за тия, които, по Твоя воля, познаха, що е страх;

27. не погубвай ония, които са живели животински, а погледни тия, които ясно учеха на Твоя закон;

28. не гневи се против ония, които са признати за по-лоши от зверове;

29. но възлюби тия, които всякога се надяват на Твоята правда и слава.

30. Защото ние и бащите ни от такива болести страдаме;

31. а Ти, заради нас — грешните, милосърден ще се наречеш.

32. Ако поискаш да ни помилуваш, ще се наречеш милосърден, защото ние нямаме праведни дела.

33. А праведните, които са придобили много дела, според своите дела ще получат възмездие.

34. Какво е човек, та да му се гневиш, и тоя род покварен, та да се огорчаваш толкова от него?

35. Наистина, няма никой измежду родените, който да не е постъпил нечестиво, и няма никой измежду Теб изповядващите, който да не е съгрешил.

36. Тъкмо в това и ще се яви Твоята правда и Твоята благост, Господи, когато помилуваш ония, които нямат същина от добри дела.“

37. Той ми отговори и рече: „ти каза справедливо нещо, и според както рече, така и ще стане.

38. Защото наистина Аз не мисля за делата на ония създания, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта;

39. но се радвам за подвизите на праведните, и си спомням, как те са странствували, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда.

40. Както Аз казах, тъй си е.

41. Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посеяно се спазва след време, и не всичко насадено хваща корен, тъй и не всички ония, които са посеяни в тоя век, ще се спасят“.