Библия — Стар завет

44. изведнъж се появиха безбройно множество плодове и многоразлични приятности за вкуса, цветя, непроменливи във вида си, с неизказано благоуханен дъх: всичко това бе извършено в третия ден.

45. В четвъртия ден Ти заповяда да се яви сиянието на слънцето, светлината на луната, разположението на звездите

46. и заповяда, те да служат на човека, който щеше да бъде създаден.

47. В петия ден Ти каза на седмата част, дето бе събрана водата, да произведе животни, хвъркати и риби, което и биде извършено.

48. Нямата и бездушна вода, по знак от Бога, произведе животни, за да възвестяват всички родове Твоите чудни дела.

49. Тогава Ти запази две животни: едното се наричаше бегемот, а другото — левиатан.

50. Ти ги отдели едно от друго, защото седмата част, дето беше събрана водата, не можеше да ги побере заедно.

51. На бегемота даде една част от земята, изсушена в третия ден, да живее там, дето има с хиляди гори;

52. на левиатана даде седмата водна част и го запази, да служи за храна на ония, на които Ти искаш и когато искаш.

53. А в шестия ден Ти заповяда на земята да произведе пред Тебе добитък, зверове и влечуги;

54. а след тях Ти сътвори Адама, когото постави господар над всички Твои твари и от когото произхождаме всички ние и народът, който Ти избра.

55. Всичко това аз казах пред Тебе, Господи, защото Ти за нас си създал тоя свят.

56. А за другите народи, произлезли от Адама, Ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка, и всичкото им множество Ти оприличи на капки, капещи из съд.

57. И сега, Господи, ето тия народи, признати от Тебе за нищо, наченаха да ни владеят и да ни поглъщат.

58. А ние, Твоят народ, който Ти нарече Свой първенец, единороден, възлюбен Свой, сме предадени в техни ръце.

59. Ако тоя свят е създаден за нас, то защо ние не получаваме наследие заедно със света? И докога това?“

1. Когато изговорих тия думи, пратен ми биде Ангелът, който беше пращан при мене миналите нощи,

2. и ми каза: „стани, Ездра, и чуй думите, които дойдох да ти говоря“.

3. Аз рекох: „говори, господарю мой“;. И той ми каза: „морето е разположено в пространно място, за да бъде дълбоко и безмерно;

4. но входът в него се намира в тясно място, тъй че прилича на реки.

5. Който би поискал да влезе в морето и да го види, или да владее над него, ако не мине през тясното, как може стигна до широкото?

6. Или друго сравнение: градът е построен и разположен на равнина и е пълен с всякакви блага;

7. но входът в него е тесен и разположен на стръмнина тъй, че отдясно е огън, а отляво — дълбока вода.

8. Между тях, сиреч между огъня и водата, има само една пътека, дето може да се вмести само човешко стъпало.

9. Ако тоя град се даде за наследство човеку, как той ще си получи наследството, ако никога не мине през лежещата на пътя опасност?“

10. Аз казах: „тъй е, Господи!“ И Той ми рече: „такъв е и делът на Израиля.

11. За тях Аз създадох света; но, когато Адам наруши Моите наредби, биде определено да стане онова, що бе извършено.

12. И станаха входовете на тоя свят тесни, болезнени, мъчни, както и малки, лукави, пълни с бедствия и изискващи голям труд.

13. А входовете на бъдещия век са широки, безопасни и принасят плод за безсмъртие.

14. И тъй, ако влизащите, които живеят, не влязат в тая теснота и неволя, те не ще получат онова, що е приготвено.

15. Защо, прочее, се смущаваш, когато си тленен, и защо се вълнуваш, когато си смъртен?

16. Защо не прие в сърцето си бъдещето, а прие настоящето?“

17. Аз отговорих и казах: „Владико Господи! ето, Ти определи със закона Си, че праведните ще наследят това, а грешните ще загинат.

18. Праведните ще претърпят теснота, надявайки се за широко, а живелите нечестиво, ако и да са претърпели теснота, няма да видят широкото“.

19. И Той ми каза: „няма съдия по-горен от Бога, няма кой да разбира повече от Всевишния.

20. Мнозина гинат в тоя живот, защото немарят за предложения тям Божий закон.

21. Защото Бог строго е заповядал на идещите, кога дойдат, какво да вършат, за да бъдат живи, и какво да пазят, за да не бъдат наказани.

22. А те не послушаха и Му се възпротивиха, утвърдиха в себе си суетна мисъл;

23. увлякоха се от греховни измами, казаха за Всевишния, че Го няма, не познаха пътищата Му;

24. презряха закона Му, отхвърлиха обещанията Му, нямаха вяра към Неговите обредни наредби, не вършеха Неговите дела.

25. И затова, Ездра, на празните — празно, а на пълните — пълно.

26. Ето, ще дойде време, когато ще се явят личбите, които ти предсказах, и ще се яви невестата, и с появата си ще се покаже, — скривана сега от земята.